Биляна Петрова от затвора: С Деси ни разделят, за да не можем да се подкрепяме и борим. Не ни забравяйте!

 Измина почти месец от поредното ни вкарване в затвора, който прекарахме заедно, в приемно отделение при строг режим.
Комисията по разпределение със сигурност ще ни раздели, ще ни изпрати в различни сгради, на различен режим. Няма да можем да се виждаме и да говорим в продължение на много месеци, а може би дори и години ще сме разделени – до освобождаване от затвора!

Това е поредното решение – изтезание на „съда“! Присъдите са специално, за да ни разделят. На Деси присъдата е 6 год. при строг режим, а на Били е 5 год. при общ режим. Разделят ни! Накрая успяха! Знаят, че заедно сме по силни! Не ни разделиха заплахите, включетелно за убийство на дъщерята на Били, тежките условия, прангите... Не успяха да ни настроят една срещу друга с обещания за малки присъди, не пречупиха съвестта ни срещу „бонуси“. Сега ни разделят, за да не можем да се подкрепяме и да се борим.

Всички видяхте, че арестът ни на 10.11.2022 г. беше поредното изтезание по нареждане на прокуратурата.
В 7 ч. сутринта, 2 групи от по 3-ма охранителипотропаха на вратите на панелните ни апартаменти. Казаха ни, че сме осъдени, да вземем най-необходимото – бельо, четки за зъби, а семействата ни след врем да донесат багаж в Сливен, в затвора.

Още по-абсурдното е, че останаха вътре в жилищата ни (едва ли е законно, защото нямаха заповед да влязат, но не реагирахме). Помолих да чакат на общата площадка, за да мога да се сбогувам насаме с дъщеря ми, мъжа ми и болната ми майка! Не мога да скоча от 4-ти етаж, но те отказаха. Останаха да гледат сълзите ни.

Деси е помолила за 5 мин. време да нагушка 11 месечния си син, но не са й разрешили. През целия път плачеше „ръцете ми са празни ... скок-подскок“ и движеше празните ръце нагоре-надолу, а в скута й подскачаше липсващото бебе.

И аз плачех за любимите си хора. Особено за 84 годишната си майка, с деменция и на легло, заради счупена ръка. Дано да е жива, докато изляза, за да я видя. Дали ще помни коя съм, дали ще помни името ми или деменцията ще ми отнеме и това.
Болката е толкова силна, че нямаме думи да я опишем.

Веднага ни изпратиха в Сливен, беше ги страх, че ако ни оставят ден-два в софийския арест, може да има протести пред ареста. И в лошото има човечност. Трите екипа, които ни конвоираха до Сливен се опитваха да ни успокоят. Макар че с белезници трудно се бършат сълзи.

Тук разбрахме, че за нас прокуратурата и избрала най-жестокия начин – без предупреждение, внезапно, като отвличане в ранен час. При почти всички жени с присъди, арестът е по-хуманен. Казват им 10-15 дена по-рано кога и къде да отидат. Те имат време да се сбогуват с близките си, да организират важни неща и документи, и спокойно да съберат багажа си за дългото отсъствие от дома. Но за Деси и Биляна всичко трябва да е брутално жестоко. Натискът продължава!
Ще попитате какво следва?

Не сме се отказали да се борим. Искаме да заведем дело в Европейския съд за правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург, който може да отмени присъдите, заради липса на справедлив процес и нарушенията. Колкото и да е трудно това да стане от тук – без документи, без компютър, интернет и елементарни условия, само с лист и химикалка, ние ще продължим да се борим, за да успеем да изчистим имената си. Но това ще отнеме години. Дотогава, Деси и Били ще лежат в Сливенския затвор, при това разделени.

Затова вашата подкрепа ни е още по-необходима сега! Не ни забравяйте! Благодарим ви, че бяхте с нас през тези тежки години от април 2018 г.
Не ни забравяйте! С вас сме по-силни!
Деси и Биляна
ПП: Обещаваме да пишем още писма за ЕСПЧ и преживяванията в затвора.

Биляна Петрова, Фейсбук