Бой за дюнери между Берлин и Анкара

"Битката" започна през април, когато Турция подаде заявление за регистриране на дюнера като свой „традиционен специалитет“ в Европа. Това означава, че етикетът може да се използва само от тези, които спазват определените производствени методи и изисквания за месото.

Германия твърди, че това би създало големи бюрократични пречки и би повишило цената на най-популярната ѝ храна. Т.нар. инфлация на дюнерите вече е взривоопасен въпрос, свързан с разходите на живот, който е в центъра на вниманието на избиратели в навечерието на решаващите избори през септември. Берлин наложи своето вето точно преди крайния срок, определен от ЕС, който е 24 юли.

Ако заявлението на Анкара бъде удовлетворено, само говеждо и агнешко месо „хоризонтално нарязано на котлети с дебелина 3-5 мм“ може да бъде продавано като дюнер. Пилешките котлети могат да бъдат по-дебели, докато мляното месо ще бъде напълно забранено.

Възрастта на животните, от които произхожда месото, и ножът за рязане също трябва да отговарят на определени изисквания, както и подправките за мариноване на месото. Това става ясно от изявлението на Международната федерация „Дюнер“ в Истанбул, която твърди, че ястието е неразделна част от „кулинарното наследство“ на Турция.

Залогът е голям, тъй като продажбите на дюнери в Германия възлизат на около 7 млрд. евро годишно. Всеки трети германец яде поне един дюнер на месец, но това става все по-тежко за портфейлите им.

Левицата в Германия призова парламента да въведе Dönerpreisbremse или таван на цената на дюнера. Тя твърди, че цените на дюнерите са скочили до 10 евро в някои немски градове, в сравнение с 4 евро само преди две години.

Както Турция, така и Германия, със своята 2,7-милионна турска диаспора, претендират, че са родното място на дюнера.

Деликатесът от тънко нарязано и изпечено месо е представен в Германия от турските мигранти. Те го гарнират с нарязани зеленчуци и го заливат с чеснов или лют сос.

Двукултурното значение на дюнера предизвика скандал в Германия по време на държавното посещение на президента Франк-Валтер Щайнмайер в Истанбул през април с дюнер в ръка.

Ако Турция успее в опита си за регистрация, новите правила ще имат „катастрофални последици за гастрономическия бизнес, както и за потребителите“, заяви пред местни медии Ингрид Хартгес, ръководител на Германската асоциация на хотелиерите и ресторантьорите.

Тя смята, че не е необходимо ЕС да се намесва в производството на дюнер, който вече попада в обхвата на „ясни и подробни“ национални стандарти, установени през 1992 г.

Новите европейски регулации ще представляват „намеса на германския пазар с осезаемо икономическо въздействие“, съобщи пред „Политико“ министерството на земеделието, ръководено от Джем Йоздемир, политик от Зелените с турски корени.

„Това е атака срещу културната идентичност на Германия“, каза берлинският социолог Еберхард Зайдел, който е написал книга за историята на дюнера в ежедневника „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“.

Въпреки това Германия произвежда главозамайващо разнообразие от разновидности на дюнера, включително телешки и вегетариански варианти, разновидности на базата на картофи в Олденбург и leberkäs кебапчета в Бавария. Някои магазини предлагат дори шоколадови дюнери за десерт.

Двете държави разполагат с шест месеца, за да намерят компромис, в противен случай ЕК ще трябва да се произнесе по спора. Въпреки че Турция не е част от ЕС, трети държави могат да регистрират продукти за защита в блока, пише БГНЕС.