Борисов иска реформи в здравеопазването, не се страхува от стачки

Според Борисов трябва да бъдат направени необходимите реформи в здравеопазването, без значение дали това няма да доведе до протести и стачки.

Д-р Константинов от своя страна заявява, че няма да се ограничи само с персонални смени, а и ще обединява звена. Той предлага НАП да си търси парите от хората без вноски, които се лекуват, включително като им иззема имуществото. За социално слабите пък предлага държавата да покрива разходите. Освен това по думите му с намаляване броя на болниците лекарите ще работят на едно място и ще получават по-високи заплати.

Премиерът е категоричен, че парите, които държавата отпуска за здравеопазване, са много и настоява за санкции на хората, които не ги управляват добре.

Затова, Константинов, предложете ми вариант, включително санкции, включително да се сменят началниците на тези болници, но това трябва да се случи. Давам пример с Окръжна болница в София, която беше с дългове, сега е с един милион плюс, плюс и направи инфраструктурата пред болницата. Очевидно става въпрос как се управляват здравните заведения. Не може да накупуват толкова апаратура и лекарства, и в същото време да задължат държавата след това да отиде да ги плаща след тях. Те питали ли са МЗ дали да направят това, коментира Борисов.

Здравният министър обяснява, че голяма част от дълговете са натрупани в няколко знакови болници от предишното правителство. Такъв по думите му е примерът с университетската болница “Свети Георги”, където “са ставали абсолютни безобразия“.

“Разбира се, винаги оправданието е, че пътеките са недофинансирани, че финансирането е недостатъчно. Обаче при същото това недофинансиране има болници, които винаги се движат добре и се справят и модернизират със собствени средства, а други, които винаги са недоволни. Същевременно за много скъпите апаратури министерството продължава да дава - 1 200 000 на Онкологичния център, скенер във Варна“, подчертава д-р Константинов.

Той обяснява още, че във време на криза дълговете на всички болници са намалели с 40 милиона през тази година. Това обаче не значи, че определени болници и директори не си вършат работата. Константинов е решен да отиде и малко по-далече, като предприеме не само с персонална смяна на директори, а и към обединяване на цели звена.

Що се отнася до неосигурените, те са в областните болници. Най-тежкият случай е във Видин, където са около 3 – 3.5 - 4 % от всички преминали. За неосигурените трябва два подхода: едните, които имат някакъв доход, а не са си го платили, драстично увеличаване на санкциите. Те трябва да бъдат тълкувани като длъжници на държавата. За тези, които действително са социално слаби, да се намери някакъв начин, за да им се компенсира основният пакет, който им покрива касата. Тези две предложения вече са били обект на дискусия в Бюджетната комисия, посочва Константинов.