Дан Браун пише бестселър за „българската следа” в атентата срещу папата

Всепризнатият гуру на бестселъра, Дан Браун, ще пише книга за атентата срещу папа Йоан Павел Втори. Произведението ще носи заглавие „Шифърът на Ватикана”. Браун започнал преговори с Мехмед Али Агджа още преди да бъде освободен от затвора. „Сивият вълк” разказвал на писателя своите версии за организирането на стрелбата на площад „Свети Петър” в Рим на 13 май 1981 година. След „Шефърът на Леонардо”, това ще е втората книга от подобен тип, която ще покори читателите от цял свят, изчислили специалисти от издателския бизнес. Новината съобщават няколко руски сайта, между които и електронната версия на популярното списание „Огоньок”.  Дан Браун пише бестселърГвоздеят на новия роман щял да бъде забуленият в тайни разговор между светия отец и Агджа в италианския затвор. Никой досега не знае, какво са си казали двамата през онези 20 минути на четири очи. „Българската следа” също ще е в центъра на повествованието. „Фрогнюз” успя да се свържи с офиса, който представлява известния писател и издава неговия сайт, откъдето отговориха, че дори и да се водят подобни разговори, те не са упълномощени да огласят тяхното съдържание. Не отрекоха обаче за интереса на Дан Браун към темата, тъй като това, според тях, „е едно от най-драматичните, най-интересните и мистериозни събития на ХХ век”. По свои канали успяхме да разберем, че в бъдещата книга, ще бъде описан епизод от живота на Агджа, който досега е оставал в сянка. Става дума за пребиваването на Агджа в Иран. Според някои документи на КГБ, които бяха разсекретени наскоро, турчинът е попаднал в иранската столица Техеран през 1979 г. с помощта на българските служби. Там той бил поет от съветския вицеконсул Владимир Кузичкин, който бил и резидент на тайните служби на Москва. След няколкомесечно обучение Кузичкин възложил на Агджа да убие иранския духавен и религиозен возач аятолах Хумейни. Операцията обаче се провалила и „сивия вълк” бил изтеглен спешно в България с фалшив паспорт. Помогнал му бил Бекир Челенк, който поддържал близки контакти с българските служби, както и с тайната организация „Пропаганда-2”, известна на Апенините като П-2. В секретната общност членували 962 лица, между които трима министри, 23-ма депутати, 10 генерала и 83-ма директори на компании, съдии и прокурори. Съществува секретен доклад, в който се описва, че на свои сбирки тайнствените съзаклятници говорели за отстраняването на Йоан Павел Втори. Докладът бил предаден на президента на Италия на 6 май 1981 г., а атентата стана на 13 май...
Руският резидент Владимир Кузичкин през 1983 година става двоен агент и започва да работи освен за Москва, и за английското разузнаване МИ-6. Когато колегите му от КГБ надушват измяната, той е изтеглен в Лондон, където минава в нелегалност.
Важен акцент е също и изявлението на Агджа, което прави пред журналисти при напускането на италиянския затвор: „Нещо не може и няма как да се организира и направи без помощта на вътрешни хора от Ватикана, без помощта на кардинали...” Може би тук някъде читателите ще търсят и ключът за мистерията, която обвива атентата срещу Йоан Павел Втори, 27 години след онзи 13 май 1981 година.
Очаква се книгата „Шифърът на Ватикана” да излезе от печат след около година. Сред героите на романа несъмнено ще е и българинът Сергей Антонов, представител по онова време на БГА „Балкан” в Рим. Той бе обвинен от италианското правосъдие, че е замесен в атентата, дори на една от снимките, направени от любители по време на самата стрелба, разследващите го открили. По-късно се оказа, че въпросният човек е чуждестранен турист, който няма нищо общо с Антонов. Съдът, а след това и лично Йоан Павел Втори признаха, че Антонов е невинен, а България не е замесена в покушението. Въпреки това периодично интересът към темата се притопля и на бял свят се изкарват все нови и нови версии.