Джокович спечели историческо олимпийско злато с победа над Карлос Алкарас /видео/

Ветеранът се наложи над младия претендент със 7-6(3) 7-6(2) в завладяващ финал на корт "Филип Шатрие" на "Ролан Гарос" в мач, решен с минимални разлики, без нито един пробит сервис в двата сета.

Победата е черешката на една славна кариера, в която сърбинът спечели 26 титли от Големия шлем и стана едва петият играч в историята, спечелил четирите титли от Големия шлем и олимпийско злато.

В мач-реванш от финала на Уимбълдън миналия месец 37-годишният Джокович се изправи срещу 21-годишния Алкарас - най-възрастният играч, участвал някога в олимпийски тенис финал, срещу най-младия.

След кариера, в която е спечелил всичко, което може да се спечели, сега той завърши подвиг, който е успял само на Стефи Граф, Рафаел Надал, Андре Агаси и Серена Уилямс - неуловимия златен шлем в кариерата.

37-годишният Джокович напусна "Ролан Гарос" преди два месеца, като се нуждаеше от операция на коляното, което изложи на риск олимпийската му мечта, а реакцията му след неделната победа показа какво означава тя.

Той се обърна към ложата си с невярващо разперени ръце, след което хвърли ракетата си на пода.

След като прегърна испанеца Алкарас, Джокович веднага избухна в сълзи и падна на колене в средата на корта.

След това развя сръбското знаме и се качи на трибуните, за да празнува със семейството си и подкрепящия го екип.

21-годишният Алкарас също се разплака след мача, но ще си тръгне със сребърен медал при дебюта си на олимпийски игри.

Италианецът Лоренцо Музети е бронзовият медалист на сингъл, след като в петък победи Феликс Оже-Алиасим от Канада.

Този момент ще означава толкова, ако не и повече, за Джокович, колкото всички спечелени Големи шлемове, 1000 титли от Мастърс и турнири на АТП.

Семейството му гледаше от трибуните, носейки сръбски знамена, а дъщеря му Тара носеше табела с надпис "Татко е най-добрият".

Джокович е говорил, че възприема Олимпийските игри като връх на спорта, а емоциите от представянето на страната му са му повлияли в последните четири игри.

Той спечели бронзов медал на сингъл в Пекин през 2008 г., завърши четвърти в Лондон 2012 г., претърпя емоционална ранна загуба в Рио през 2016 г. и загуби мача за бронзовия медал в Токио преди три години.

Въпреки това Джокович не загуби сет в Париж и беше съсредоточен от самото начало, решен да се докосне до единствената награда, която му убягваше толкова дълго време.

Самият финален мач беше тест за неговата решителност - в първия сет той беше на по-заден план, но не се предаде, спаси всичките си осем точки за пробив и се възползва от тях, когато Алкарас се провали и в двата тайбрека.

Двубоят премина в превъзходен дух, като и двамата играчи често се смееха на качеството на ударите на другия.

Публиката беше разделена поравно между испанските фенове, окичени със знамена, и привържениците на Сърбия, които носеха табели с надпис "Ноле" - прякора на Джокович.

Нажежената атмосфера допринесе за напрежението - Алкарас изглеждаше по-изнервен и трябваше да спасява точка за пробив в откриващия си гейм, но той изтласка Джокович на предела на възможностите си със смесица от докосване и сила.

Джокович обаче просто нямаше да се предаде. Той изигра едни от най-добрите си тенис мачове при точки за пробив и след като взе първия сет, беше изпълнен със самочувствие.

От време на време се появяваха жестове към поддръжката му, която му казваше да вдигне глава и да остане позитивно настроен, но като цяло Джокович беше настроен така, както през цялата година.

Сезонът беше труден за Джокович. Загуби на полуфинала на Откритото първенство на Австралия от италианеца Яник Синер, имаше безразлични колебания на твърдите кортове, нуждаеше се от операция на коляното, след като се контузи на "Ролан Гарос", и беше напълно надигран в единствения си финал за сезона досега на "Уимбълдън".

Това обаче само ще направи тази победа още по-сладка за човек, който не показва признаци на спиране.

Новак Джокович има може би най-впечатляващата купа в историята на тениса. Макар че няма толкова много титли като Джими Конърс или Роджър Федерер (и не е близо до огромния брой титли, спечелени от Мартина Навратилова и Крис Евърт), неговите 24 титли от Големия шлем са несравними в съвременната епоха, както и 40-те му титли от ниво "Мастърс".