„По-добре да умреш от експлозия, отколкото да гледаш как дете умира от глад“: Жена разказва за живота по време на война

Когато започва войната, жената, заедно със семейството си, напуска собствената си къща за другия край на града. Мислели, че ще бъде за няколко дни или седмица.

Преместили се в апартамент на приятел, близо до Порт Сити – без прибори, хранителни запаси, дрехи и дори спално бельо. Когато започнали бомбардировките, местните не отворили мазетата, защото смятали, че не са подходящи, затова се скрили 5 дни в коридора на втория етаж.

„Последната нощ се превърна в истински ад – високата сграда трепереше, бръмчеше и избухваше наблизо. Разбрах, че трябва да бягам, защото правилото за две стени определено няма да ни спаси“, разказва Татяна, цитирана от УНИАН.

Но се оказва, че вече няма свободни места в приютите на „Тераспорт“ и почивния център „Молодьожни“. Последната надежда за спасение била Филхармонията. В мазетата обаче също нямало свободни места, така че жената и семейството й се настанили в коридора на втория етаж.

„Момчетата ми спяха на бетонния под. Нашият лабрадор ги топеше, а аз бях на столове със свекърва си. Прозорците бяха счупени от взривната вълна на въздушния удар. Никога през живота ми не съм чувствала такъв студ. Хванах се да си мисля, че е по-добре да умра от експлозия, отколкото да гледам как дете умира от глад“, спомня си жената.