Дзукеро – гласът, който свързва жанровете, празнува 70 години

С над 60 милиона продадени албума Дзукеро е не само успешен соло артист, но и важен посланик на италианската музика по света. Той е първият западен изпълнител, който свири в Кремъл след падането на Берлинската стена, а през 1994 г. е единственият италианец на легендарния фестивал Удсток.

Музикалният му принос се измерва и чрез изграждането на „мостове“ между жанровете – забележителен пример е участието му в Pavarotti & Friends през 1992 г., където поп и опера се срещат на една сцена. Дзукеро е гостувал на българска сцена пет пъти, като първият му концерт у нас е през 2002 г.

Роден през 1955 г. в Ронкочези, Емилия-Романя, Аделмо Форначари получава артистичното си име от учителката си, която го нарича „сладък като захар“ („zucchero“ на италиански). От ранна възраст той свири, пее в хор и открива американския соул и блус. Първите му успехи идват през 1981 г. на фестивала Кастрокаро и по-късно на Санремо, където въпреки скромни класирания неговите песни стават радиохитове и проправят пътя към глобалната сцена.

През 1991 г. сингълът „Senza Una Donna“ с Пол Йънг оглавява класации в Европа и САЩ. Въпреки лични трудности, включително тежка депресия след раздялата със съпругата си, Дзукеро се връща към музиката с албума Miserere (1992) в сътрудничество с Павароти и Боно, последван от Spirito DiVino (1995).

Значителна част от кариерата му е посветена и на хуманитарни каузи – концерти в подкрепа на Нелсън Мандела, трибют за Фреди Меркюри, участие в Net Aid на Боно и Rainforest Foundation на Стинг.

Дзукеро има емблематични сътрудничества със световни звезди като Майлс Дейвис, Ерик Клептън, Рей Чарлз, Би Би Кинг, Стинг, Боно, Джо Кокър, Питър Гейбриъл, Марк Нопфлър и Queen. Сред върховете на кариерата му се открояват концерти в Royal Albert Hall (2004) и в Хавана (2012), както и номинация за „Грами“ през 2007 г.