Експерти на ЕК подхващат братя Галеви

Това стана ясно днес по време на съвместен семинар на ръководството на Върховната касационна прокуратура и Върховния касационен съд.
 

Прокуратурата в Кюстендил е сочена за едно от местата, където влиянието на т. нар. братя Галеви е най-голямо. Неслучайно разследването срещу местните бизнесмени Пламен Галев и Ангел Христов бе изнесено основно от прокурори на Софийската градска прокуратура (СГП), а на първа инстанция двамата бяха оправдани по всички обвинения от Кюстендилския окръжен съд. Впоследствие Галев и Христов получиха осъдителни присъди, съответно седем и пет години затвор, за организиране на престъпна група за изнудване и рекет.

Освен "териториите" на братя Галеви евроекспертите ще проверят друга част от правосъдната реформа на ГЕРБ, като проведат разговори с новите състави на спецсъдилищата.

В същото време зам.-главният прокурор Галина Тонева заяви, че от лятото никой от управляващите не е търсил представители на държавното обвинение за решаване на проблема със специалните разузнавателни средства (СРС). Скандалът избухна в началото на тази година покрай изтеклите записи на телефонни разговори на директора на митниците Ваньо Танов. Оттам стана широко известен разговорът на премиера Бойко Борисов с Танов, в който се замесва името на покойния бизнесмен Михаил Михов, известен като Мишо Бирата.

Покрай тези случаи ГЕРБ се втурнаха да променят закона за СРС, а в основната на поправките щеше да залегне отнемане правото на вътрешния министър да разрешава използването на специалните разузнавателни средства.

Галина Тонева коментира, че е бил изготвен законопроект за промени на Закона за СРС, но на прокуратурата, която беше водещата институцията по написването му, не й е известна съдбата на нормативния акт.

Главният прокурор Борис Велев добави, че държавното обвинение работи по създаването на вътрешен регистър за исканията за използването на СРС, но среща технически проблеми с обезопасяването на компютърното свързване между различните звена на прокуратурата. Той декларира, че през следващата година регистърът все пак трябва да се задейства.

Сериозни резултати срещу организираната престъпност, но не и срещу корупцията

Велчев отчете “сериозни и видими резултати” от работата на институцията срещу организираните престъпни групи, прането на пари, трафика на хора и контрабандата, но призна, че все още няма подобрение на резултатите от борбата срещу корупцията.

Той заяви, че основната роля за пресичането на този вид престъпност трябва да бъде претенцията, която е от правомощията на централната и местната власт.

Председателят на ВКС Лазар Груев обвини косвено изпълнителната власт в подаването на неточна информация към ЕК, която води до неоправдани критики към съдебната власт. Той посочи, че докладът от юли тази година критикува съдебната власт за липса на цялостни обучения на магистратите. В същото време Националния институт по правосъдие (НИП) е увеличил двойно броя на допълнителните квалификации за съдиите от 2007 година насам.

Борис Велчев се присъедини към този тон и заяви, че не може от две срещи по час и половина с евроекспертите Брюксел да добие пълна представа за огромната свършена работа през годината.

Двамата заявиха, че съдебната власт вече е предприела инициатива да води самостоятелен диалог с европейските институции.

Борис Велчев заяви, че през годините се забелязва устойчиво намаляване на оправдателните присъди и върнатите за доразследване дела. Понастоящем оправдателните присъди са около 5%. Велчев допълни, че единствените държави, в които няма оправдателни присъди, са фашистките.

ВКС и съдилищата по места ще се стараят през следващата година да уеднаквяват съдебната практика чрез съвещания и тълкувателни решения на ВКС. В този съд ще бъде създадено аналитично звено, което ще се занимава само с противоречивата съдебна практика, за което страната ни също е критикувана от Брюксел.