Емилия Милчева: Ще взриви ли политическият инат крехкото правителствено съгласие около ИТН?

Това пише в коментар за DW Емилия Милчева.

Гледат в една посока. Това е най-краткото обобщение след края на обявените публично консултации на "Има такъв народ" (ИТН) с другите сили на промяната - обединение "Демократична България" (ДБ) и коалицията "Изправи се БГ! Ние идваме". С ДБ партията на Слави Трифонов намери пресечни точки относно смяната на главния прокурор Иван Гешев, закриването на спецправосъдието, смяната на Висшия съдебен съвет, а и с БСП откриха сходства по съдебната реформа и социалната политика.

От ДПС, също поканени на разговори от ИТН, повториха условието си за подкрепа - възстановяване на нормалността в политиката. Лидерът Мустафа Карадайъ го тълкува по един и същи начин: "Държавният апарат да не се ползва като бухалка срещу гражданите и срещу бизнеса, а напротив - да функционира съгласно Конституцията и законите на страната в услуга на хората и за създаване на добра бизнес среда". Неразделна част от нормалността е и съдебната реформа, а ДПС вече декларираха готовност за участие в консултации за всякакви реформи, включително съдебна.

На пръв поглед оптимизмът, полъхнал от скорошните разговори между пет от шестте политически сили в 46-тия парламент изглежда достатъчен, за да връчи най-сетне президентът Румен Радев мандат за съставяне на правителство на ИТН, победител във вота на 11-и юли.

Пенсиите ще растат, но неизвестно как

Дори и при споделени посоки за някои реформи обаче препъникамък може да се окаже технологията им и подкрепата за същността им. Най-спешните решения, по които ще се търси съгласие, са свързани с пенсиите и с Националния план за възстановяване и устойчивост.

Всички например са единодушни, че е необходимо преизчисление на пенсиите - но няма яснота нито как да се направи, нито кога да влезе в сила. Служебният министър на труда и социалната политика Гълъб Донев потвърди по БНР, че е подготвил вариант за преизчисление с промяна на коефициента за година стаж - от 1,2 на 1,35. Това ще доведе до увеличение на всички пенсии, което е по-справедливият вариант, за разлика от преизчислението на база осигурителния доход за 2018-а година. За него още от предишния парламент настояват Мая Манолова и лидерката на БСП Корнелия Нинова - и искат мярката да влезе в сила още от първи септември. След поредния крах на избори и поредните искания за оставка от съпартийците ѝ, една политическа победа на социалния фронт би реабилитирала Нинова до известна степен пред избирателите.

На заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество управляващите ще обсъдят със синдикати и работодатели актуализациите на бюджета за т.г., на разходите на Държавното обществено осигуряване (ДОО) и на Здравната каса. С промените в бюджета на ДОО пенсиите ще се повишат средно с 12,5 процента от първи октомври. Въпреки това обаче 940 000 пенсионери от общо 2 079 900 в България остават под линията на бедността - т.е. под 369 лева месечна пенсия. Предлаганите от служебния кабинет актуализации обаче трябва да бъдат одобрени и от бъдещия кабинет, за да влязат за обсъждане в пленарната зала. В противен случай решението за пенсиите ще трябва да чака подготовката на бюджета за следващата година.

Въглищните централи, този горещ картоф

Тази седмица парламентарно представените политически сили трябва да решат и кога ревизираният от служебния кабинет Национален план за възстановяване и устойчивост да бъде обсъден в пленарната зала. Едно от слабите му места са ангажиментите, свързани с въгледобивните райони. Вицепремиерът по управление на европейските средства Атанас Пеканов - отговорник за плана, вече обясни, че служебният кабинет не може да поеме такава отговорност, а Европейската комисия настоява за по-бърз зелен преход (което означава, че няма как топлоелектрическите централи и мините за въглища да работят още дълго) и реформи по отношение върховенството на закона и доброто управление.

В предизборните си програми политическите сили са твърде пестеливи относно съдбата на Маришкия басейн, на производствата, съпътстващи въглищния отрасъл, и на зеления преход като цяло. За да не поема отговорност и негативи, ГЕРБ си изми ръцете и не предложи решенията, изисквани от Брюксел във връзка със Зелената сделка. Партията на Слави Трифонов предлага заместване на въглищните топлоцентрали с високоефективни паро-газови блокове. Идеята на ДБ е въглищните райони да се превърнат в индустриални зони за развитие на нисковъглеродна индустрия с енергийна насоченост. И ГЕРБ говори за индустриални центрове. Коалицията на Мая Манолова настоява обаче да се уредят "отношенията по дългосрочните договори за изкупуване на електрическа енергия" с двете т.нар. американски централи в съответствие с правилата на ЕС по отношение на държавните помощи.

Чия идея ще подкрепи ДПС, които са за "устойчиво, зелено ориентирано развитие"? Засега на ДПС се гледа като на съдружник по неволя. Миналата седмица президентът Румен Радев посочи БСП като най-сигурния партньор на бъдещата власт за "устойчиво парламентарно мнозинство - не само математически, но е изключително важно е да бъде постигнато и идейно".

Решенията за Маришкия басейн ще са първото сериозно предизвикателство пред бъдещите управляващи и подкрепящите ги в парламента, второто е съдебната реформа. Но съгласие е нужно и за данъчните промени, чието приемане е обвързано с бюджета за 2022-а година, и за самия бюджет, и за здравната реформа, "която не търпи отлагане" (по думите на здравния министър Стойчо Кацаров). След това идва ред на външната политика - отношенията с Русия, където има разнобой между политическите сили, в т.ч. и в оценката на напрежението в Черно море. Няма консенсус и по темата за блокажа на Северна Македония за ЕС, където единствено от ДБ настояват за пътна карта за преодоляването му - защото противното би било заплаха за българския национален интерес.

Предстои да видим дали разумът ще надделее или политическият инат и популизмът ще взривят крехкото съгласие.