Ето защо не може да има референдум за еврото

КС беше сезиран от депутатите от „Възраждане“ и ИТН след като на 7 юли 2023 г. парламентът отказа да се организира референдум. Инициативата за него беше на „Възраждане“, бяха събрани 400 000 подписа, а въпросът беше формулиран по следния начин: „Съгласни ли сте българският лев да бъде единствена официална валута в България до 2043 година?“.

В становището си до КС Висшият адвокатски съвет последователно отхвърля всички доводи за противоконституционност на отказа за провеждане на референдум с този въпрос, предаде Lex.bg.

Първият довод беше процедурен – че депутатите всъщност не са гласували „против“ провеждането на референдум, а „против“ становището на правната комисия, с което се отхвърля предложението за организирането му.

„Несъстоятелно е твърдението по искането, че действителната воля на народните представители, взели оспореното решение, е била опорочена, защото при гласуването за тях не е било ясно какво точно подкрепят или отхвърлят – самото предложение на инициативния комитет за произвеждане на национален референдум или негативното становище по това предложение на Комисията по правни въпроси“, заявява ВАдС. И изтъква: „Самите вносители на искането в Конституционния съд не спорят, че в качеството си на народни представители са сред малцинството, което е подкрепило предложението на Инициативния комитет, т.е. много добре са осъзнавали за какво точно се гласува“.

Адвокатурата напомня, че в пленарната зала не се гласуват становищата на парламентарните комисии, които са помощни органи на Народното събрание, а конкретното предложение, по което се взема решение.

От „Възраждане“ и ИТН твърдят пред КС, че парламентът е бил длъжен да вземе решение за произвеждане на референдум, тъй като поставеният въпрос бил ясен и недвусмислен и подписката за него има над 400 000 подписа на български граждани с избирателни права.

„Позицията на вносителите обаче сочи на непознаване или неразбиране на основополагащи конституционни разпоредби, чиито смисъл е разкрит в досегашната практика на Конституционния съд“, заявява ВАдС.

Той напомня, че България е парламентарна република и по никакъв начин не може да бъде ограничавано правото на парламента предварително да преценява по същество дали в резултат на провеждането на предложения референдум може да бъдат увредени устоите на Конституцията и балансът на конституционните ценности.

В становището се напомня, че с присъединяването си към Европейския съюз през 2005 г. България стана страна по Договора за Европейския съюз (ДЕС) и Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) и се е заявила като кандидат за приемане на еврото, като в тази насока е изразена ясна и категорична воля.

„Ако референдумът реши, че в следващите 20 години България не трябва да приеме еврото, това би означавало фактическо оттегляне на обявената с подписването на европейските договори кандидатура за влизане в еврозоната при изпълнение на необходимите условия за това. С други думи, дори при постигане на положително развитие, съответно на поставените по-високи критерии, държавата ще трябва да заяви пред своите партньори, че до 2043 г. интересът ѝ да приеме еврото отпада, с което ще отстъпи от ангажимента си по ратифицираните от нея международни договори“, изтъква адвокатурата.

И сочи, че още по-зловредно е другото възможно тълкуване – че за да изпълни решението на референдума българската държава ще трябва съзнателно да забави своето естествено развитие в посока към по-голяма финансово-икономическа стабилност, така че до 2043 г. да не е в състояние да изпълни условията за присъединяване към еврозоната.

ФрогНюз