Фейсбук гърми от погнуса след съвета на Караянчева ”хОди пеша, бе!”

Тя посъветва хората, които не харесват пътищата на Борисов, да ходят пеш. Ето някои от мненията, както за въпросното предложение, така и за самата Караянчева:

Психиатърът Цветеслава Гълъбова:

Преглеждайки фейса, попаднах на един клип, който ме наведе на някои мисли и предизвика емоции.

Първо ме вбеси наглия и арогантен тон, с който бяхме нахокани. Второ, разгневи ме това, че сме третирани като роби, които трябва да благодарят, че дишат изобщо. А аз си мислех, че не дължим благодарност за изпълняване на задължения. При това поети по собствено желание. Трето, мразя някой да изнасилва прекрасния ми роден български език ту отпредЕ, ту отзадЕ. А най-много ми кипна, че това се случва пред облъсканите и смачкани хора от най-бедния и регион на Европа. В заключение - мразя ВОЙНСТВАЩИЯ ПРИМИТИВИЗЪМ, винаги съчетан с арогантност. Те са генетично свързани - от менЕ да го знаете. Не подлежат на друга корекция, освен социалните шамари

Венци Мицов:

Госпожо Караянчева...

Първо - избрали сме клетото ви правителство за да прави пътища и метро. Въобще не ми обяснявайте как трябва да съм ви благодарен, че вършите нещо, при това некачествено, защото аз и ние ви плащаме заплатите.

Второ - не ми се карайте. Не ме плашете. Писна ми от тоя заплашителен тон и хич не ми дреме, че сте председател на НС. Ама хич. Днес сте, утре сте история, а след няколко дни едва ли някой ще си спомни за вас. Така, че ТИХО!!!

И трето - ще ходя пеша когато си поискам. Но хайде вие тръгнете пеша. Примерно - да се разходите вечер около парламента. Хайде, аз ще дойда да ходим заедно да ви видя колко сте смела там?

И последно.

Писна ми от вас.

Ама до смърт, до кръв ми писна.

Писна ми да ми се карате, писна ми да ми обяснявате, как трябва всяка вечер да целувам снимките на наглите ви интерфейси и да ви благодаря, че съм жив.

Писна ми и подозирам, при това не без основание, че на всички им е писнало вече.

Не сте страшни.

Не ме страхувате, като кудкудякате пред микрофоните.

Спрете се за малко.

Наистина, сериозно ви говоря.

Спрете се и се смирете, защото пътя, по който сте тръгнали ще ни доведе до нова 1997. Не заплашвам, просто наблюдавам и помня.

Не вярвам да искате това, госпожо Караянчева.

А иначе аз пеша ходя из Младост.

А вие без охрана правите ли го?

Николай Слатински:

Еми да ходи пеша!

Господи, това ни е председателката на парламента!

Освен диалекта, неправилните граматични форми, странните артикулации и сбъркания словоред при говоренето, тя днес направи принос, уникален принос в обществените отношения!

Значи редно е всеки да ползва само това от различните инфраструктури и логистики, което е построено при управлението на неговата партия! Ако е в опозиция, да не е посмял да разчита на нещо, на което партията на властта е рязала лентата!

От това ще спечели преди всичко БСП, защото единствено тя се е признала за наследница на БКП, та затова има изключителното право да използва НДК, например!

Ужас, никога толкова много хора на толкова високи позиции в държавата не са говорили толкова много нелепици!

Докато страдах душевно от подобен прискърбен факт, в ушите ми зазвуча една песничка на великия Владимир Висоцки, твърде подходящо наречена „Диалог у телевизора“:

— Ой! Вань! Гляди-кось, попугайчики!

Нет, я, ей-богу, закричу!..

…

Действително, като ги слушам тези като тази, направо ми иде да викна:

- Нет, я, ей-богу, закричу!..

…

Постепенно, поуспокоил се и примирен с кармата, участта, ориста и съдбата ни българска - точно такива да ни управляват, аз продължих да си подпявам същата песен на Висоцки:

— Ой! Вань! Смотри, какие клоуны!

Рот — хоть завязочки пришей…

Румяна Ченалова:

Ужасно!

Жестикулиране, прикляквания след всяка фалцетна извивка, назидателен тон, семпъл към примитивен език ....

Тази и всички като нея нямат право никога повече да се докосват до властта!

Задължителна проверка на дейността и имуществото им и при съответните доказателства / в което не се съмнявам/ - конфискация, съд и затвор!