Д-р Фратев: В БАН вече не признават дипломите на СУ

В свое интервю председателят на БАН акад. Никола Съботинов квалифицира дипломирани в Софийския Университет астрономи като „любители”, визирайки българката обсерватория „Звездно общество - IAU A79”, която се ръководи от д-р Филип Фратев, дипломиран в СУ „Св. Климент Охридски” астроном-магистър. Д-р Фратев сподели пред Frognews.bg, че в работата на тази обсерватория участват и астрономи от Университетския център за Космически изследвания и технологии на Софийския Университет, в който работи доц. Явор Шопов, преподавател в Алма Матер.

Двамата изразиха възмущението си от думите на акад. Съботинов. „Това, че ние не правим научни изследвания в БАН, в една държавна институция, не означава, че сме лаици. Все едно вие като журналисти да бъдете наречени аматьори само заради факта, че не работите в държавната телевизия БНТ”, коментира д-р Фратев.

По думите му по-далеч в изказването си е стигнал директорът на Института по астрономия към БАН д-р Таню Бонев, който в същото интервю определя работата на Фратев и Шопов като връщане на на професионалните астрономи в БАН с 20 години назад. В същото време обаче двете обсерватории подкрепят водещи проекти на НАСА. Същевременно в международния одит на БАН, извършен в края на миналата година от Европейската научна фондация и Европейската федерация на националните академии на науките като едно от 6-те най- актуални научни постижения на Института по Астрономия на БАН е посочено отриването на нови астероиди. А точно това е основната дейност на обсерватория IAU A79, в която тя е постигнала много по-значими резултати от Института по Астрономия на БАН.

В редица интервюта от Института по астрономия обявиха, че не наблюдават астероиди, застрашаващи Земята, и окачествиха този род наблюдения като „неважна астрономическа задача”. Според д-р Фратев тези изявления уронват престижа на България, защото са в противоречие с водещи проекти на НАСА относно откриването на астероиди, които заплашват планетата. „Когато обаче стана дума за закриване и сливане на институти, от БАН веднага заявиха, че са важни за държавната ни сигурност, защото можели да предпазят страна от астероиди. Пълно противоречие”, каза още д-р Фратев.

По изискване на миналото правителство е бил направен международен одит, който сочи, че положението в академията и конкретно в института по астрономия са трагични. Вместо обаче да се предприемат някакви мерки, в БАН само се говорело, а 90% от изнесената информация пред обществото не била истина, категоричен е д- Филип Фратев. „В тези проценти влиза твърдението на акад. Съботинов, че хора, дипломирали се в Алма Матер, са лаици. Той очевидно иска да заблуди хората, че наука може да се прави само и единствено в БАН, където е време да се направят някои промени в ръководството”, каза в заключение д-р Фратев.

Не е тайна обаче, че от години се води спор между университетите и БАН къде трябва да се развива науката. От Алма Матер например настояват знанието да вирее само из техните коридори, тъй като такава била световната практика, което обаче се оказва, че не е точно така. Разбира се и аргументите на БАН не са напълно точни, защото в повечето случаи по света се наблюдава симбиоза между висшето образование и научните институции. Много от институтите на “Макс Планк” и на CNRS са свързани с университетите. Няма я тази дълбока пропаст между висшето образование и научните центрове, която се наблюдава у нас. Ясно е, че е нужна сериозна реформа за нейното преодоляване и тази реформа трябва да дойде от държавата, а не да се чака тя да се получи от само себе си.