Frognews.bg стана на 1 година. Невероятно, но факт!

Затова единствената и най-важна задача за всички от екипа бе, да ви предлагаме новини, коментари и анализи на случващото се в държавата, а вие преценявахте дали сме си свършили работата. Когато стартирахме, благодарение на верни приятели, роднини, гаджета, партньори, каквото и да значи това, врагове и случайни минувачи, имахме аудитория от 150-200 човеко-компютри. 12 месеца по-късно читателите ни са от 3000 до 6000 на ден. За рекламодателите може да не е смайваща цифра, но хората от бранша знаят колко трудна е работата с читателите.

Нямаме звезди в екипа. Има млади, има опитни, а има и такива, които помнят сбирките в СБЖ от времето на Весо Кучето. Малко сме, но сме умерени ентусиасти. За една година не успяхме да открием Америка и да смаем света с някое журналистическо разследване, по което да се заснеме филм, но се стараехме да не бъдем скучни, а ако сме се докопали и до някоя неудобна истина - значи не е минало времето напразно. Не сме премълчавали издънките на властта по стратегически, политически и икономически причини. Не сме и казвали нещо специално по същите причини. Може в процеса на сортиране на новините, на тяхното коментиране и анализиране, самите ние да сме оцапали работата, но не ни съдете строго. На Сирни Заговезни ще поискаме прошка официално. Никого не сме плюли тенденциозно, „свирки" на политици и партии не сме правили. Повечко добри думи сме казали само за спонсорите и рекламодателите, но това е в реда на нещата. Пък и специално нашите ги заслужават, да не им е уроки. Желанието ни е дружбата ни да крепне и се развива, защото за нас те са като слънцето, въздуха и водата за всяко живо същество, както правилно бе отбелязал Георги Димитров по друг повод.

Защото сега сме едни млади „жаби", които вдигат шум, колчем им падне някой политик на мушката. Представете си какво ще стане, ако спонсори и рекламодатели погледнат на нас, както Емел Етем на природно бедствие или шефът на фонд „Пътна инфраструктура" на брат си. Тържествено заявяваме, че ако стане нещо такова, ние за няколко месеца ще стигнем ББС, че и оттатък. Защото и ние ги знаем темите за трафика на деца и детските домове, за корупцията, за мизерията и бизнеса с боклука. Знаем дори къде е заровен ключът от бараката. Но не ни стига ресурс. Медиите у нас, които имат ресурс, го използват за всякакви други работи, само не и за разследвания. Но това е друга тема. Пък и говорим за празник все пак...

Гледах онази вечер връчванията на Британските филмови награди. Хубаво шоу, но не за това ми е думата. Всеки от призьорите излиза и горещо благодари на семейството си, на родителите си, на колеги, на режисьори и продуценти. Уж досадно, ама не е. Защото истината е, че сам човек нищо не може да направи. Може да роди идея, да напише дописка, да сполучи с тема. Нищо повече. За да направиш медиен продукт, са нужни съмишленици. Такива са колегите в сайта, за което им благодаря!

 снимки Вяра Йовева

Благодаря и на всички наши сътрудници като проф. Михаил Константинов, проф. Андрей Пантев, д-р Стойчо Кацаров, Киряк Цонев, Румен Леонидов, Теофан Германов, Антоний Гълъбов, Кольо Парамов, Георги Иванов и др. Колегата и наш приятел Мони Гаспаров ни пише за българите в Чикаго. Други ни пращат материали от Холандия, Швеция, Русия...

Високо ценим отношението на Малина Стратиева и „Слънчев бряг" АД, на Иван Горанов и „Home for you", на Вальо Йосифов и ТУИ. Разбира се и на Младен Мутафчийски, без който Frognews.bg щеше да е една нелоша идея.

Подкрепиха ни много приятели и колеги журналисти, което е безценна помощ. Въобще много хора не бяха безразлични към нас. Получихме и критики, някои остри, а някои дори справедливи! Записали сме ги.

Няма да има всенародни тържества за първата ни годишнина. Няма да правим банкет в резиденция „Бояна", няма и наградени от нас с ордени и медали, не сме канили политици, министри, президента, олигарси и звезди, нито стартираме събиране на пари с SMS-и за еди какво си, дори нямаме регистриран участник в Мюзик айдъл, Сървайвър и Пей с мен! Кошмар! Да се чуди човек как съществуваме въобще... Поръчахме си скромна торта и спретнахме средножурналистически купон с алкохол и задявки.

Най-голямото ни постижение засега е това, че не се вземаме насериозно. Това обаче не се отнася за останалите. По този повод сме казали: Ако политиците не искат да чуят гласа на народа, ще слушат гласа на жабата.

Огнян Стефанов