ФРОГОКО: Рухна Потьомкинската кула на съветския спорт

Така руската олимпийска делегация все пак ще дефилира на откриването на Олимпийските игри в Рио де Жанейро, макар и в доста поорязан вид. Но едва ли ще завоюва толкова медали, колкото на опорочената зимна олимпиада в Сочи през 2014 г.

Там 15 (петнадесет) броя напомпани с допинг руски „богатири” отмъкнаха златните медали от лапащите мухи и подкупи съдии, чиновници и ръководни дейци от МОК.
След телефонно обаждане от президента Путин до президента на МОК Томас Бах последният е проявил снизхождение към разобличените за кой ли път руски мошеници и е прехвърлил топката към федерациите. Не е забравил човекът, че след Олимпиадата в Сочи др. Путин го награди с ордена „Знак за почит” за „принос в подготовката на руските спортисти”.

От май насам спортни чиновници, медии и „общественост” в РФ ронят горчиви сълзи и се убеждават помежду си, че „всички използват допинг”, че Западът прилага „двойни стандарти спрямо руския спорт и останалите нарушители на правилата”, че „политиката по недопустим начи се намесва в спорта” и т. н.

Йеремиев плач, който слушаме десетилетия.

„Невинните” съветски и руски спортисти все стават жертви на гнилия Запад и особено на „американския империализъм”, който командва и политиката, и „агресивния блок НАТО”, и олимпийското движение. А те целите са в бяло.

Измамата бе разкрита случайно от избягалия в САЩ бивш началник на московската антидопингова лаборатория д-р Григорий Родченков. В интервю пред „Ню Йорк таймс” лекарят разкрива цялата държавна програма за фабрикуване на допинг-шампиони под руски флаг. Ченгетата от КГБ (сега ФСБ) след продължителни усилия успяват да намерят начин да отварят шишенцата с истинските проби за допинг, взети от спортистите веднага след състезанието, и да ги заменят с чиста урина, дадена предварително от кандидатите за шампиони месеци преди олимпиадата. Така са били подменени около сто проби на елитни руски зимни състезатели.
 

Като в пошъл гангстерски филм по тъмна доба, през дупка в стената, рицарите с „хладен ум, чисти ръце и горещо сърце” са подреждали фалшивите проби в заключеното и запечатано помещение при останалите шишенца с урина.
Родченков си признава, че лично е разработил три вида забранени стимуланти, които е давал на руските спортисти в смес с алкохол. За дамите е добавял ароматен коняк, а за мъжете – уиски. Но след олимпиадата в Сочи неочаквано започват да измират служители на московската антидопингова лаборатория. Скоропостижно си отиват от инфоркт. Като цар Борис III. Като Георги Марков. Като кой ли не, покосен от рициновата отрова, създадена в лабораториите на КГБ в началото на 30-те години на миналия век.

След втората загадъчна смърт д-р Родченков усеща сянката на КГБ и на отровните му инжекции около сънната си артерия и бяга в омразната Америка. Независима комисия, назначена от Световната антидопингова агенция WADA и оглавявана от канадеца Ричард Макларън, след 57-дневна маратонска проверка установи, че по време на Олимпиадата в Сочи Министерството на спорта на РФ е „инициирало и контролирало манипулации с антидопинговите  анализи на спортистите, активно подпомагано от ФСБ и от антидопинговите лаборатории в Москва и Сочи”.

Руската държавна допингова програма

е изпълнявана от 2010 г., след олимпиадата във Ванкувър, достига апогея си в Сочи през 2014-а и се изпълнява някъде до август 2015 г. За подмяната на пробите с урина лично отговаря заместник-министърът на спорта на РФ Юрий Нагорних.
 

Световната антидопингова агенция WADA призова руските спортисти да бъдат отстранени от всички международни състезания, включително и от Олимпийските игри в Рио де Жанейро. Прилагането на държавно дотирано допингиране на състезатели в повече от 30 вида спорт представлява безпрецедентно покушение срещу най-чистите идеали на олимпийското движение и на световния спорт.
Шефът на WADA Крейг Риди официално поиска министърът на сп(и)(о)рта Виталий Мутко да бъде отстранен.

Междувременно в РФ бе разгърната истерична кампания срещу беглеца Родченков, осмелил се да дръпне завесата пред поредната Потьомкинска кула на съветските (руските) успехи. Изкараха го „обиден човечец, който бръщолеви каквото си иска”.  Спортното и човешко недоразумение с поетичното име Мутко се съдра да дава интервюта, че „Западът използвал политически ходове за злепоставяне на руския спорт” и че критиците на допинг-упражненията на КГБ и на руските алхимици трябвало „първо да погледнат себе си”.

Скачачката на овчарски скок, поклонничка на Путин и кмет на олимпийското село в Сочи Елена Исинбаева, която по пет минути чете молитви и се кръсти преди да се засили, нарече справедливото решение на Световната федерация по лека атлетика ИААФ да не допусне руските допинг-лекоатлети до Олимпиадата „погребение на леката атлетика”. Всъщност Исинбаева е права, но бърка обекта на печалния ритуал: гледаме истинско погребение на мафиотския руски спорт, запазил и развил „най-славните” традиции на съветския си предшественик: наглост, чувство за недосегаемост, постоянно погазване на правилата, имперско пренебрежение към спортистите от по-малките държави.
Подмяна на урината в името на Родината

Скандалът с допинга не е някакъв изолиран случай в Путинова Русия, която все по-категорично скъсва с всякакви норми в световния политически, правов и морален ред. Държавната допингова програма на РФ е истинска умалена картина на посткомунистическия политическия режим в РоSSия, точна снимка на имперската грандомания, нереалистичните амбиции за световно величие и дребнавата азиатска злоба, характерни за руския, съветския и сегашния рашистки държавен манталитет.
По ирония на съдбата символ на днешния руски спорт  стана мирисът на урина, който се носи от фалшифицираните проби на руските шампиони. Смешно е да се твърди, че Путин не е знаел какво се върши в антидопинговите лаборатории, за които са хвърлени десетки милиони долари от държавния бюджет. Знаел е, както знае, че олимпиадата в Сочи струваше на страната му баснословните 50 милиарда долара!

След като одобрява подмяната на урина в Сочи, Путин се втурна да подмени резултатите от референдума в Крим. Да лъже, че в Източна Украйна няма руски войски. Че не трупа оръжие по западната си граница. Че пътническият „Боинг” не е свален от руски разчет на ракетната установка „Бук”.

Но зад вонята на урина

на назначените за шампиони руски олимпийци все по-силно се усеща мирисът на кръв. Кръвта на украинските воини, загинали в Крим. Избити в Източна Украйна в името на химерата „Новорусия”. Кръвта на грузинците, защитавали страната си през 2008-а от руските „миротворци”. На чеченците, изтребени от федералните войски в Грозни. На арменците и азербайджанците, които две десетилетия се трепят под акомпанимента на кремълската дипломация.
Руските граници са окъпани от кръвта на съседни народи, които без особен ентусиазъм са били присъединявани към „кипучая, могучая”. А вътре в най-голямата държава на планетата мирише на урина. На лъжа. На фалшиво величие. Като при Екатерина, когато княз Потьомкин строи фасадни села с благоденстващи мужици и дебелите им женоря.

В СССР, в ГДР, Румъния и България олимпийски надежди са били принуждавани да забременяват в навечерието на световни и олимпийски състезания и после да абортират, за да използват възстановяването на организма за медали и рекорди. Бременността не се е смятала за допинг. Нищо, че след медалите следват морално опустошение, безплодие, алкохолизъм, наркозависимост и ранна старост. Съветски спортистки искрено разказват за драмата си в документалния филм „Без деца”.

Помните ли си как през 2006 г.

руснаците нагло ограбиха световния шампион по шахмат Веселин Топалов

и му отмъкнаха титлата след безпрецедентно нагласена победа на техния Крамник? Българската федерация неразумно прие мачът да се играе в гр. Елиста, Калмикия. Вдън гори тилилейски. След всеки ход Крамник ходеше до тоалетната. Било му лошо. И така по 44-45 пъти на ден. Цяла седмица. Въпреки протестите на българската делегация, съдии и президент на ФИДЕ (Кирсан Илюмжинов, съветска чукча) с гангстерска справедливост присъдиха победата на „гросмайстор” Крамник.
 
След скандалния мач Топалов поиска законно полагащия му се реванш, но съветските другари отказаха, като за пореден път нарушиха правилника на ФИДЕ, тъй като Топалов имаше коефициент ЕЛО над 2 700. Ръководството на ФИДЕ замрази спора и обезсмисли протестите на българската страна. Крамник повече не спечели нищо.

Още преди тази ченгесарска операция бяха излезли документи и спомени, че КГБ десетилетия наред е организирал активни мероприятия в полза на съветските шахматисти. На редица състезания противниците на „сборная” са били облъчвани с електронни устройства и психотропни оръжия, с телепатични внушения от специално подготвени екстрасенси. Срещу жертвите-претенденти за титлата са организирани мръсни кампании за морално дискредитиране, за окалване на личния им живот, за внасяне на раздори в семействата, сред приятели и симпатизанти.

Особено гнусна бе истерията срещу дисидента Виктор Корчной, който прояви „нахалството” да емигрира в Швейцалия и да се изправи срещу тогавашия световен шампион и член на ЦК на съветския комсомол (ВЛКСМ) Анатолий Карпов.
А помните ли неочаквания провал на японската фигуристка Мао Асада във волната програма в Сочи? До финалното изпълнение тя игра блестящо и водеше убедително във временното класиране. И изведнъж – пълен срив. Недоумяващата Асада само повтаряше пред камерите, че тялото й престанало да я слуша. В резултат на което златният медал стана притежание на втората фигуристка, която случайно се оказа рускиня. Има ли основание да подозираме, че и тук тайната служба, създадена от железния Феликс Дзержински, леко е побутнала японката, колкото да я размине с титлата? Ами това са учили хората от КГБ, с това помагат. На Родината.  
Фалшиви герои от войните. Фалшиви строители на светлото комунистическо утре. Фалшиви олимпийски и световни шампиони.
Бензиностанция с ракети.

Могат да си направят своя олимпиада: само за допингирани състезатели. Участници: Русия, КНДР, Венецуела, Никарагуа и Науру.
Какъв ли номер ще ни извъртят на Световното по футбол през 2018-а? Нали си купиха и него....

Васил Данов