Гешев е длъжен да покаже тайните си актове на Българския Хелзинкски комитет

Девет от тях БХК спечели окончателно, едно е висящо. Административният съд – София-град окончателно отмени отказа, който БХК получи в отговор на искането си да получи достъп до актовете на главния прокурор.

Припомняме, че по предходно дело правозащитната организация получи списък с актовете, какъвто главния прокурор също отказа да предостави. Предстои прокуратурата да изпълни съдебното решение, като предостави на БХК самите актове.

Става въпрос за действащите инструкции и указания на главния прокурор, издавани на основание чл. 138, т. 6 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Тези актове потенциално съдържат правила, които пряко засягат правата на граждани и адвокати, но въпреки това не са достъпни за тях, а само за прокурорите. Освен това единствено чрез тях българските граждани могат да оценят непосредствената работа и умения на главния прокурор. Мотивите на съда са, че в отказа на главния прокурор „липсва посочване на правното основание“.

Съдът намира още, че търсената информация е официална по своя характер. Съдът указва на главния прокурор, че ако търсената информация представлява класифицирана информация или друга защитена от закона тайна, за това следва да бъдат изложени конкретни мотиви. От началото на мандата на сегашния главен прокурор, БХК среща неговата упорита съпротива да направи достояние както официалните правни актове, които издава въз основа на Конституцията (чл. 126, ал. 2) и закона (чл. 138, т. 6 от ЗСВ), така и актуалния им списък. След девет спечелени дела БХК вече разполага със списък на актовете и с малка част от тях. Останалата част, обаче, остава скрита с мотиви, които по настоящото дело съдът определи като „противоречиви и взаимно изключващи се“.

Няколко от недостъпните за обществеността актове на главния прокурор заслужават специално внимание. Такова например е указанието, което регламентира как се преценява необходимостта прокурорите да участват в административни дела. По закон прокурорите могат да преценят, че това се налага от важен държавен или обществен интерес. Това дава възможност на прокуратурата да се намеси и когато – въпреки че няма извършено престъпление – е нарушен важен обществен интерес. Такива, например, биха били безбройните огласени в медиите случаи на незаконни строежи върху пясъчни плажове, в паркове, край водоеми, замени и продажби на общински и държавни имоти, изсичане на гори, замърсяване на реки, замърсяване на въздуха и др. През 2019 г. по лична преценка, прокурорите са участвали едва в две административни дела. За 2020 г. информация липсва, тъй като отчетът на прокуратурата не е публикуван вече месец след законоустановения срок. Друго тайно указание урежда как главният прокурор ръководи контролната дейност в прокуратурата – организационните или дисиплинарни мерки срещу прокурори, оценката за работата на административните ръководители на прокуратурите и други.

То се пази в тайна, като „вътрешно-служебен“ акт. От текста на решението за отказ да бъде предоставено това указание, предметът му изглежда обезпокоително широк. Така например смущаващо е основанията за предприемане на дисциплинарни мерки в прокуратурата да се определят еднолично от главния прокурор, а не в закон. Друг важен въпрос е как се урежда случайното разпределение на преписките в прокуратурата. От имената на актовете в списъка, предоставен на БХК след предходното дело обаче, не може да се направи категоричен извод дали този ключов въпрос изобщо е уреден.

„Укривайки актовете си, главният прокурор пречи на обществеността да се информира за това как изпълнява правомощията си по закон“, коментира адв. Диана Драгиева от програмата на БХК за правна защита. Тя допълни, че „крайно необходимо за минималното възстановяване общественото доверие в институцията на главния прокурор е всеки негов акт, свързан с методическото ръководство на всички прокурори, да се публикува, освен ако няма изрична, законова забрана за това. Ще продължим да се борим с всички достъпни правни механизми, за да постигнем тази цел“.