Ямболските коледари: Единствени по рода си, пазят стара традиция

Възниква в Ямбол в началото на 19 век и тръгва от най-стария квартал на града - “Каргон”. Буенекът е еквивалент на лазарското хоро. Двата танца завършват момковия и моминския цикъл в народната обредност.

Счита се, че коледарският ямболски буенек се заражда около 1917 - 1918 г. Всъщност това е потропване с кавалерийските ботуши с шпори на коледарите, които неволно започват да изпълняват тази стъпка докато обикалят къщите, за да възвесят чудото на Рождество Христово. Възможно е да са го правили заради студа или в опит да привлекат вниманието на изгорите си. Постепенно обаче се превръща в танц, който се развива през годините.

Традиционното облекло до Освобождението на ямболското население е това, което е характерно и за съседните села. Навлизането на европейската мода и наличието на военен гарнизон в града, най-вече - на кавалерийските части, води до промяна в облеклото, както в градския бит, така и на коледарите. През 20-те и 30-те години на миналия век коледарите са били облечени с дебели шуби, наречени "каплами" - дълги вълнени палта, изработени от шаяк и подплатени с агнешка кожа. Надолу са били обути с бричове, а на краката им вече задължително се появяват ботушите, които привнасят спецификата на танца. По-късно се появяват и шпорите, които съответно дават звън и правят танца още по-внушителен, разказва в интервю за БТА етнографът от Регионалният исторически музей Динка Ангелова.

Има две коледарски школи в града - каргонлии - жителите на най-стария квартал в града и баирчаните, които населявали североизточните части на Ямбол. И при едните, и при другите кавалерийските ботуши остават, но се появяват различия в облеклото и в танца.

Кудата, както се нарича коледарската група в Ямболско, при "каргонлии" образува един "синджир" при подреждането си. Редицата от коледари танцува по-бавно и се движи като една скала, наредени един зад друг. Пристъпват тежко, удрят силно и самият танц е изключително внушителен, обяснява още етнографът. "Баирчани" танцуват по-буйно, по-емоционално, по-енергично.

От 2018 година коледарският буенек е и защитена марка на Ямбол пред Патентното ведомство.