ИМП: БСП печели 20,8%, ГЕРБ - 19,2%, ББЦ-7,7%, ДПС-7,5, Атака-4,6

Трябва да се прави разлика между тези декларативни нагласи, които изразяват предпочитанията на респондентите към отделните участници в изборите и това дали те реално ще се реализират като упражняване на правото на вот в самия изборен ден.

С други думи - дали избирателите, които заявяват подкрепа за дадена формация или кандидат ще отидат реално до урните. Това зависи от множество фактори, сред които определящо значение има способността на политическите сили и кандидати да мобилизират своите привърженици за гласуване в изборния ден.

Последното проучване на Социологическия екип на ИМП преди изборите в неделя сочи, че между четири и шест политически сили биха могли да получат мандати в Европейския парламент, ако в изборния ден мобилизацията на избирателите на отделните формации достигне нивата на декларираните от респондентите предпочитания.

Проучването регистрира преднина от 1.6% в полза на БСП пред ГЕРБ. Делът от респондентите, които заявяват подкрепа за левицата е 20.8 %, докато подкрепата за ГЕРБ възлиза на 19.2 %. Трябва да се отбележи обаче, че регистрираната преднина е твърде крехка и предизвикателството в изборния ден и пред БСП, и пред ГЕРБ ще бъде доколко те ще успеят да мобилизират за гласуване своите поддръжници. От това ще зависи в голяма степен и изхода от оспорваната и на практика паритетна битка между двете най-големи партии.

Проучването регистрира и повишаване на мобилизацията на избирателите на ДПС, която започва да се доближава до традиционните за партията нива на подкрепа - 7.5 %.

Своите сериозни шансове да получат представителство в Европейския парламент към днешна дата имат също коалицията "ББЦ-ВМРО-ЗНД-Гергьовден" - 7.7 %, "Атака" - 4.6 % и АБВ - 3.7 %.

Анализите на Социологическия екип на ИМП показват, че най-сериозни вариации в изборните резултати биха могли да се проявят при две категории формации. Първата са политически субекти като ДПС, които традиционно постигат значителна мобилизация на своите гласоподаватели в изборния ден. Най-вероятно и в този вот ДПС ще получи по-висок резултат в сравнение с моментната снимка на електоралните нагласи в това проучване. В тази категория е и "Атака", които при избирателна активност под 40 % в тези избори биха могли да получат европейски мандат.

Втората са нови политически субекти, които все още нямат изграден твърд избирателен корпус, а профилът на декларираната за тях подкрепа е мозаечен. В тези избори такъв субект е коалиционната формация "ББЦ-ВМРО-ЗНС-Гергьовден", чиято потенциална подкрепа включва избиратели, които в предходни избори са гласували за ГЕРБ, "Атака", НДСВ, БСП и за малки партии.

Предизвикателството пред тази формацията на Николай Бареков е да постигне декларираните от респондентите високи нива на подкрепа. Възможно е при липса на достатъчна мобилизация на нейните симпатизанти в изборния ден, реалният изборен резултат да се окаже значително по-нисък. От мобилизацията и избирателната активност ще зависи и дали "АБВ" ще достигне посоченото в проучването ниво на подкрепа, което им дават шанс за представителство в Европейския парламент.

Изненада би било, ако Реформаторският блок успее да преодолее изборната бариера. В настоящето проучване делът от респондентите, които заявяват подкрепа за тази коалиция е 2,6 % и потвърждава ниските нива на декларирана подкрепа, регистрирани в последните месеци от Социологическия екип на Института за модерна политика.

По-високи резултати в изборния ден в сравнение с декларираните в проучването, реформаторите биха могли да получат при евентуална по-сериозна мобилизация на гласоподаватели по линия на отделилата се от ДПС формация с лидер Корман Исмаилов НПСД. Макар и при много ниски нива на подкрепа - около и под 0.5 % - интерес представлява и конкуренцията между трите зелени партии в предстоящите избори, доколкото изходът от вота би могъл да определи коя от тях може да има повече основания да претендира за политически представител на екоактивизма в България.