Индия удари Пакистан, напрежението между двете ядрени сили расте

Най-малко седем души, сред които и две деца, са били убити в Пакистан. Един от ударите на индийската армия е бил по джамия, уточни пакистанската армия. Ранени са 38 души.

Най-малко трима души са убити при ответен огън от Пакистан срещу цели в контролираната от Индия част на Кашмир, обобщи АФП. В Исламабад беше свикан националният Съвет за сигурност.

Индийски служител казва, че премирът Нарендра Моди е наблюдавал операцията срещу Пакистан през нощта.

Правителствен служител казва, че е имало девет цели, които са били поразени "успешно". Служителят говори при условие за анонимност, тъй като не е упълномощен да разкрива подробности.

Делхи разкри, че е използвал и дронове при ударите.

Пакистанският министър на отбраната Хаваджа Мухамад Асиф заяви, че силите на страната са свалили пет индийски самолета и са взели в плен неуточнен брой индийски войници.

"Определено ще разговаряме с Индия. Не искаме тази ситуация да ескалира", заяви Асиф в ефира на телевизия Bloomberg.

"Но ако има враждебни действия, инициирани от индийска страна, трябва да отговорим", добави той. Пакистанският министър на информацията Атаулла Тарар заяви по-рано, че Пакистан е свалил два индийски самолета, но не спомена за взети пленници.

Междувременно говорителят на пакистанските въоръжени сили Ахмед Шариф Чаудри съобщи, че осем души са загинали, 25 са ранени, а двама остават в неизвестност, след като Индия е нанесла удари по девет пакистански обекта.

Индийската армия настоя, че "справедливостта е възтържествувала" чрез наскоро стартиралата операция "Синдур", в рамките на която бяха нанесени удари по различни цели в Пакистан.

В друг туит военните твърдят, че атаките им са били извършени, след като Пакистан е нарушил споразумението за прекратяване на огъня, т.нар. споразумение от Карачи, което установява линията на прекратяване на огъня в Кашмир, като преди това е нанесъл удари по индийското село Бхимбер Гали, разположено в спорната зона.

 Освен това Индия подчерта, че удря само цели, свързани с тероризма. Ударите са били прецизни и са били по терористични бази. Пакистански военни обекти не са били на прицел. Поразени са били девет мишени в рамките на операцията. Те са се намирали в пакистанската част на Кашмир и в източната пакистанска провинция Пенджаб.

Индийските изтребители не са навлизали в пакистанското въздушно пространство.

Три ракети са били изстреляни по различни места в Пакистан.

Напрежението между двете ядрени сили расте.

История на конфликта

През нощта на 6 срещу 7 май Индия атакува Пакистан с ракети, като обяви, че целите са свързани с терористични групировки.

Правителството в Исламабад обаче обеща да отговори на нападението и заяви, че поразените обекти са изцяло цивилни.

Тепърва ще стане ясно докъде ще ескалира конфликтът, който не е първият в историята на двете държави.

Историята на конфликта между Индия и Пакистан е сложна и дълбоко свързана с политическите, религиозните и териториалните разногласия, които възникват след разделянето на Британска Индия през 1947 г. Основният източник на напрежение е спорът за региона Кашмир, който и двете страни считат за свой.

При разделянето на субконтинента на две независими държави – Индия с хиндуистко мнозинство и Пакистан с мюсюлманско мнозинство – отделните автономни региони е трябвало да изберат към коя страна да се присъединят. Кашмир, с мюсюлманско мнозинство, но управляван от хиндуистки махараджа, става обект на конфликт, когато махараджата решава да се присъедини към Индия, предизвиквайки възмущение в Пакистан.

Това решение води до първата война между двете страни през 1947–1948 г., която завършва с подялбата на Кашмир на индийска и пакистанска част, разделени от Линията на контрол. Освен Кашмир, напрежението се подхранва от религиозни различия, националистически амбиции и взаимни обвинения в подкрепа на терористични групи, което задълбочава недоверието между двете нации.

От 1947 г. насам Индия и Пакистан водят четири големи пълномащабни войни, между които има и множество по-малки сблъсъци. Първата война (1947–1948) установява разделянето на Кашмир, но не решава спора.

Втората война през 1965 г. също е предизвикана от опити за контрол над Кашмир, като Пакистан се надява да предизвика въстание в региона, но военните действия завършват без значителни териториални промени.

Третата война през 1971 г. не е свързана директно с Кашмир, а с борбата за независимост на Източен Пакистан (днешен Бангладеш), където Индия подкрепя сепаратистите, а Пакистан губи значителна част от територията и населението си.

Четвъртата война, известна като Каргилският конфликт през 1999 г., е ограничен сблъсък, при който пакистански сили и подкрепяни от тях бойци проникват в индийската част на Кашмир, предизвиквайки международен натиск и оттегляне на Пакистан.

Освен тези войни, двете страни редовно си разменят артилерийски обстрел през Линията на контрол, а терористични атаки, като тези в Мумбай през 2008 г., допълнително изострят отношенията.

Развитието на ядрените програми на двете страни е ключов момент в ескалацията на конфликта. И Индия, и Пакистан започват да развиват ядрени технологии през 70-те години, мотивирани от регионални и глобални амбиции за сигурност.

Индия провежда първия си ядрен тест през 1974 г., което подтиква Пакистан да ускори собствената си програма, подпомагана отчасти от международни съюзници като Китай. През 1998 г. и двете държави извършват серия от ядрени тестове, официално заявявайки статуса си на ядрени сили. Това превръща конфликта им в един от най-опасните в света, тъй като потенциалът за ядрена война заплашва не само региона, но и глобалната стабилност.

Въпреки международните усилия за посредничество и споразумения за контрол на оръжията, спорът за Кашмир остава нерешен, а ядрените арсенали на двете страни продължават да бъдат фактор за сдържане, но и за повишена опасност.

По данни на Стокхолмския международен институт за изследване на мира от 2024 г., индийският арсенал е около 164 ядрени бойни глави, а този на Пакистан - 170.