Г. Иванова от The Smarts: Женските амбиции и мечти все още умират в патриархалния български бит

Това коментира Гергана Иванова, член на УС на Съвета на жените в бизнеса в България, основател и управляващ партньор в комуникационна група The Smarts по Блумбърг.

"Темата за равнопоставеност, включване и разнообразие става много важна за всички бизнеси в страната... В България живеем с мисълта, че заради социалистическото ни минало сме доста равнопоставени между мъжете и жените. Изследване преди години показва, че това не е съвсем така - едва 10% от компаниите в България са ръководени от жена-мениджър. Това е много повече от Германия (5%), но сме под средното ниво на ЕС за участие на жени в бордовете на компании. Въпреки нашето самочувствие и себеусещане, че нещата са доста позитивни, има много, много още какво да работим."

Ако все пак в България се полагат все повече усилия и наистина има възможности за една жена да постигне висока позиция, по-големият проблем е на битово ниво, каза Иванова.

"Доста женски амбиции и мечти умират на битово ниво. Нашето доста патриархално общество с доста стереотипи не че забранява, но не дава път на момичетата да растат и да правят това, което наистина искат в живота, и им налага ролята на жени, които на първо място трябва да се грижат за семейството."

Този стереотип не е изолирано явление в определени социални групи или населени места. Иванова цитира изследване на "Евростат", показващо че 80% от българите смятат, че жените са по-склонни да взимат емоционални решения. "Подсъзнателно това означава, че хората смятат, че жените не са толкова пригодни за заемане на високи постове, тъй като емоционалното решение предполага нестабилност и нерешителност. Този процент е доста по-нисък в Европа".

Съветът на жените в бизнеса в България навършва десет години през 2023 г., като е развивал различни проекти за засилване на равнопоставеността между половете и между малцинствените групи, разказа Иванова. През 2022 г. са били учредени първите награди за включване и равнопоставеност в България, а заедно със СУ "Св. Климент Охридски" се провежда и академия за повишаване на културата и познаването на темата.

Професионални сфери като рекламата и комуникацията, в които са въвлечени повече жени, са добър пример за бизнеса за ползите от включване на по-разнообразни групи с различна сексуална ориентация или от различни малцинства, каза Иванова.

"Показваме как точно това разнообразие в екипите дава повече поле за изява и креативност. А ние сме в сферата и века на креативността и тя ще бъде все по-важна и все по-наложителна, още повече с (навлизането на) роботите".

Не трябва да се търси равнопоставеност 50/50 във всички сфери на всяка цена, смята Иванова, но феминизирането на някои сектори като образованието или медицинските грижи създава други социални неравенства чрез по-ниското си заплащане, получавано от жени.

"Така на средно ниво жените са все още по-ниско платени с около 12% и това не идва само от това, че за една и съща позиция се плаща различно на мъже и на жени, което също го има като проблем".

В коментар за директивата на ЕС за квотен принцип за участието на мъже и жени в бордовете на компании, Иванова каза, че това е добър начин да се стартира промяна.

"Бизнесът би спечелил от това повече жени да бъдат в управлението... Ако погледнете компаниите, управлявани от дами в България, ще видите една зависимост на много успешни компании, които дават значителна част от БВП на страната. От друга страна, тези дами съзнават много ясно, че трябва да върнат на това общество".