Реклама / Ads
0| 2353 |16.02.2024 НОВИНИ

Изкуственият интелект може да бъде или голям изравнител в обществото, или голям разделител – от нас зависи

.
България има истински потенциал в областта на изкуствения интелект. Тя има всички предпоставки да го развива. В това беше категорична Кристина Есканези, член на УС на Клъстър Изкуствен интелект – България, която модерираше първия панел на дискусията „Цената на личния преход – зелен, дигитален, демографски“. 
 

Форумът е организиран от българските евродепутати социалисти – Сергей Станишев, Петър Витанов, Елена Йончева, Цветелина Пенкова и Иво Христов. Това е третата поред дискусия, част от инициативата „Форум за прогресивни леви решения“, създадена с намерението да се върне съдържанието в политиката. 

Кристина Ескенази очерта възможните въпроси пред панелистите в тази част от конференцията, която беше посветена на дигиталната революция и изкуствения интелект – възможно ли е бъдеще без неравенства? 

 

Изкуственият интелект е само инструмент, който служи на човека. Трябва да знаем как да го използваме. Ние не можем да съставим набор от правила, които да регулират всички човешки дейности, а искаме да направим такъв за изкуствения интелект, каза тя.

 

Кристина Ескенази отбеляза, че България е първа в света по брой на олимпийски медали по лингвистика, шеста в света по брой олимпийски медали по математика, информатика и естествени науки. Един от най-мощните суперкомпютри в света се намира в България, в страната ни са разположени шест центъра за върхови постижения и компетентност. През 2023 г. се отбелязва рекорден ръст от 30% на заетите специалисти в областта на изкуствения интелект. Близо 42% от тях са се занимавали с научноизследователска и развойна дейност при 30% година по-рано. България ще бъде първата държава в Европа, която скоро ще има модел подобен на Chat GPT, каза тя. 

 

Преход няма. От промяната, която стана в един ден, останалото е живот. Но има предизвикателства пред нас. Петата индустриална революция е революцията, предизвикана от изкуствения интелект, беше позицията на Доброслав Димитров председател на УС на БАСКОМ. Според прогнозни изчисления на Международния икономически форум около един милиард души по света ще трябва да се преквалифицират до 2030 г. Поколението Z, родено след средата на 90-те до първата декада на 2000-те, ще трябва да смени 16 работни места и между пет и седем професии. Или на четири-пет години ще трябва да се преквалифицират по един милиард хора. Но това не трябва да ни плаши. Вместо да отричаме бъдещето, което идва с бързи темпове, трябва да се инвестира в образованието, в мисленето и в моженето, каза Димитров. 

 

Бъдеще няма. То не е нещо, което ни се случва, а това, което ние случваме. То не е предопределено. То се случва в момента, заяви той. Доброслав Димитров даде пример - когато се появява електричеството, отнема 50 години, за да се използва масово; когато се появи интернет, отне 10 години да се използва масово, а на смартфоните – пет години. Времето, в което трябва да се адаптираме става все по-кратко и това всъщност е големият проблем. 

 

Той посочи няколко мита, свързани с подготовката на обществото в България. Единият е, че образованието е достъпно – не всяко дете е в семейство, за което образованието е ценност, не всяко може да си позволи допълнителни уроци и др. Другият мите е, че учителите трябва да се стараят повече. Третият е, че решението е да знаем повече. Проблемът не е в информацията, а да открием коя информация е важна – да разтоварим учебните програми и да се учим да мислим, категоричен беше той. Но не какво да е мислене, а критично мислене, да развиваме любопитството и да адаптивността. 

 

Какво е решението, според Доброслав Димитров - изкуственият интелект. Той може да е големият изравнител на възможности – всяко едно дете има „суперкомпютър“ в джоба си, изкуственият интелект може да обясни всичко на достъпен език. За първи път България има равен шанс с останалите в света – в областта на изкуствения интелект. Нито една държава в света не е кой знае колко напреднала. Ние можем да сме лидери. 

 

Но изкуственият интелект може и да е големият разделител, каза той – това зависи от всеки един от нас. Технологичността е новата грамотност. 

 

И както казва писателят Ювал Ноа Харари, когото той цитира – няма нищо неизбежно в демокрацията. Свободната изява е по-ефективната система за иновации. Когато една нация, държава е по-иновативна, става по-богата. Много важен момент, защото за първи път имаме технология, която дава предимство на централизирания подход. Колкото повече данни имаш, толкова повече ще получиш. Няма да се преодолее с регулации, а с иновации и работа, каза Доброслав Димитров. 

 

Образованието е национална ценност. Има на какво да стъпим, когато използваме изкуствения интелект в него. Трябва да го разглеждаме като ключова инвестиция на държавата, каза Наталия Митева, зам.-министър на образованието и науката. 

 

Според нея образованието трябва да бъде ориентирано към резултатите, а не само към действията – в измерване на инвестициите, в броя обхванати хора. Тя припомни резултатите от последния изпит PISA, които показват степента, в която българските ученици се справят в решаването на проблеми. Видно е, че българските ученици да знаят много, това е чудесно. Там, където не се справяме добре, е да прекъснем връзката между социално-икономическите параметри и крайните резултати. Бедността все още е присъда, коментира тя.

 

Откроява се и друга особеност - засилва се вътрешното неравенство между различните училища що се отнася до качеството. В България има 5-7% ученици на най-високо ниво, 55% от учениците на 15-годишната възраст обаче, не могат да покрият второто ниво на PISA - да приложат елементарни математически действия. И това число нараства, посочи Наталия Митева. 





Според нея технологиите са мощен инструмент, с който да се подпомогнат преподавателите, образованието да стане по-насочено и индивидуално. Министерството на образованието и науката е сформирало работна група от експерти от гражданския и бизнес сектор, които са подготвили приложни насоки как изкуственият интелект да бъде използван от училищата, за да засилят ефективността на преподаването. Тези насоки ще бъдат обявени в събота, съобщи зам.-министърът на образованието. 

 

Наталия Митева посочи, че голяма част от времето си учителите влагат в административна работа, и по-малко с децата. Административната част много по-лесно може да се облекчи с използването на изкуствен интелект. Тя съобщи, че се планира да е възможно да се използва на национално ниво инструментът Canva, например. 

 

Друг проблем, който министерството решава е учебните програми да са релевантни на живота, за да се постигнат умения и компетентности. Животът вече не възнаграждава тези, които могат да изрецитират някакви знания, а тези, които могат да решават проблеми. Тези знания могат да се получат чрез STEM образованието, каза Наталия Митева. 

 

Според нея е изключително важно да се промени формата на външните оценявания. Не се ли промени това, поведението на учителите няма да бъде променено. Министерството взима най-добрите практики от света и ще ги адаптира, ще разработи и свои, каза тя.

 

Има начин да стане по-бързо, не просто да чакаме 90 000 учители да бъдат преобучени, категорична беше Наталия Митева.   

 

Професиите на бъдещето, как да бъдем подготвени за тях – по тази тема говори проф. д-р Миглена Темелкова – ректор на Висшето училище по телекомуникации и пощи. Според нея интердисциплинарността в обучението е пътят за преодоляване на неравенствата, провокирани от зеления преход. Проучване на Международната агенция по енергетика показва, че до 2030 г. в световен мащаб ще има потребност от нови 14 милиона зелени работни места. Тя посочи данни и от друго проучване – на Global Energy Monitor, които сочат, че енергийният преход ще доведе до загубата на 1 млн. работни места във въглищните мини в световен мащаб до 2050 г. В България се очаква 10% от работещите в производството да бъдат засегнати от зеления преход. 

 

Преодоляването на неравенството минава не само през обучението през целия живот, а и през създаването на специалности, отговарящи на предизвикателствата на икономическите тенденции, е позицията на проф. Темелкова. 50% от профилите на Висшето училище по телекомуникации и пощи вече са интердисциплинарни. 

 

В същото време в областта на висшето образование в България има няколко задържащи фактора, каза тя. Според нея това са тромавите процедури по акредитиране на интердисциплинарни образователни продукти – акредитирането на една интердисциплинарна специалност се бави повече от година и половина; липсата на стимули от държавата за университетите, които формират зелени компетенции – интердисциплинарната подготовка е скъпа и няма как да се случи без помощта на държавата и бизнеса; адекватната образователна политика изисква съвместните усилия на институции, бизнес, общество и държава. 

"Човечеството е преживяло много революции - и политически, и  производствени, но изкуственият интелект не е просто една от тях. Никоя предходна не е конкурирала човека като биологичен вид, като съвкурност от способности", каза евродепутатът Иво Христов.  Той сподели коментари на учени и анализатори, които твърдят, че изкуственият интелект вероятно ще бъде най-висшето, но и последно творение на човешкия интелект. 

 

Откъде идват причините за страховете – „човекът е богоборец. Той е единственото същество, което отрича Бог. Затова и се страхува, че изкуственият интелект, който е негова рожба, може да въстане срещу него."

 

Иво Христов отбеляза и положителните ефекти на технологиите, но и опасностите. Всеки от нас би се радвал на постиженията на медицината, които съществуват благодарение на технологиите. Но в Украйна се води война на дронове и от двете страни. Те работят с автоматизирано насочване. Това убягва на всяка регулация, каза той. 





Евродепутатът посочи и митинг на политици в Турция неотдавна, на който имаше холограма, както и технологиите за лицево разпознаване в Хонг Конг, които дават възможност да се взимат решения само въз основа на предположения за престъпни намерения. 

 

Ако сме оптимисти, в наши ръце е да градим бъдещето. Но опитът показва, че легитимните представители в политиката отдавна са изгубили думата в политическия дебат, е неговата позиция. Според Иво Христов нещата се решават на много високо ниво между индустриалци и финансисти. Видяхме епичната битка за съхраняване на европейското земеделение от ГМО интервенции, която приключи преди седмица с пробив на ГМО. Опасявам се, че така ще приключи и тази с изкуствения интелект. 

 

Българският абсурд винаги води пред изкуствения интелект и дийп фейка, каза още Иво Христов. "Българският политически абсурд обезсмисля възможностите на дийп фейка. Другаде с дийп фейк биха инсценирали прегръдка между корупционери и борци с корупцията, за да дискредитират вторите. Уви, у нас това се случи." 

 

Дали изкуственият интелект няма да измести човешкия, дали няма да ни превърне в домашни любимци, на които се казва как да организираме живота и какво да правим? Тези страхове имат основания, но това е защото не познаваме инструмента. Убедена съм, че ние можем да овладеем изкуствения интелект в наша полза, коментира евродепутатът Елена Йончева.

 

Тя разказа как малко преди конференцията попитала от любопитство Chat GPT „кой сте вие и с какво се занимавате?“ „Аз съм вашата креативна асистентка“, отвърнал той. След това Елена Йончева се опитала да „провокира“ с въпрос, за който обикновено мейнстрийм медиите имат много ясен отговор, политически коректен – „защо започна войната в Украйна?“ Отговорът – войната започна през 2014 г. след събитията, които се случиха в Киев и протестите, които последваха. 

 

Това не е отговорът, който очаквах, защото не е политически коректен. Chat GPT направи обективен анализ, от моя гледна точка, каза тя. Изкуственият интелект посочил като източници научни публикации, обсъждания на научни среди, конференции, сайтове на утвърдени университети. 

 

Това е повърхностен експеримент, но изводът е, че изкуственият интелект може да бъде наш асистент, приятел. За определени среди, най-вероятно представлява огромна опасност. Особено за тези среди, които се опитаха да превърнат журналистиката в инструмент за прокарване на политически интереси, във военен инструмент. Ако не бъде опитомен, той може да бъде голям наш съюзник, оптимист е Елена Йончева. 

 

Според нея най-важното е да бъде предоставена възможност да има конкуренция на всички подобни платформи. Конкуренцията ще фалира всички опити за контрол на изкуствения интелект. Регулациите трябва да са по отношение на използването на личните данни, но да бъде сведена до минимум, каза тя. 

Елена Йончева прогнозира и как изкуственият интелект ще промени медийната среда – журналистът ще има повече възможности да се фокусира върху анализи, много бързо ще могат да бъдат проверявани фактите, ще има по-бърз достъп до медии от цял свят. Ще има неограничена база от данни. „Въпросът е как да се ориентираме в тази информация, как да подберем данните. Това ще провокира журналистите да бъдат по-взискателни към темите и начините, по които се представят“, твърди тя. 

 

Много говорим за изкуствения интелект, но най-голямата опасност и най-голямото предизвикателство на днешното време е естественият интелект, каза Елена Йончева. Какво се случва с думите? Те изгубиха смисъл? Не се прави разлика между истина и лъжа. Използват се за лансиране на политкоректни тези, а не за истината. Може би това е една от причините за бума на социалните медии. А основният риск от „живота“ в социалните медии е, че обществото се затваря, не допуска сблъсъци, не допуска различното мнение. Капсулацията и изолацията водят до лесна манипулация. Плюсът на изкуствения интелект е, че може да насърчи истинската журналистика, според нея. 

 

За възможностите на образование и бъдещето, говори Детелина Стаменова, психотерапевт. Произвеждаме много стресирани ученици. От опит знам, че точно това проваля тяхното любопитство. Ако няма любопитство, няма учене. На учениците се гледа като на пуйки, които се тъпчат със знания, а после се разпарят на матурите, за да се види колко са смелили, каза тя. 

 

Според нея сега трябва да се използва знанието, учениците да не са стресирани, а да бъдат любопитни. Поколението Z е толкова стресирано, че това се отразява после на възможността да намери работа. То отказва да влезе отново в клетката за хамстери. 

 

Форумът продължава с дискусията по тема „Справедливият зелен преход – решение за икономическите и демографските предизвикателства?“

Сред организаторите са и Фондация „Фридрих Еберт“ – България, както и Институтът за социална интеграция, и Фондацията за европейски прогресивни изследвания. 

 

За контакт с Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП: https://www.socialistsanddemocrats.eu/


.

Реклама / Ads
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Donate now Visa Mastercard Visa-electron Maestro PayPal Epay
Реклама / Ads
ОЩЕ ПО ТЕМАТА
. 0| 2320 |16.02.2024 Следващите десет дни светът ще е кино: Започва 74-тият кинофестивал "Берлинале" . 9| 6578 |16.02.2024 Любомир Аламанов: Убиха го. Ей така, без срам. Няма човек - няма проблем . 5| 3011 |16.02.2024 В Русия мислят, че е умрял Навални. Навални бе убит. А умря Русия . 14| 4959 |16.02.2024 Христо Грозев: Навални най-накрая беше убит от Путин. Той бе едиственият, който можеше да го смени /обновена/

КОМЕНТАРИ

Реклама / Ads
Реклама / Ads
НАЙ-ЧЕТЕНИ
Реклама / Ads