Израел крие ядрен арсенал от десетилетия?

Как и кога започна всичко

Първи стъпки през 1960-те: Изследователски доклад за британския парламент сочи, че Израел е натрупал ядрен материал още навремето на Сузитездимона.

Страх след Холокоста: Страхът от обкръжение и евентуални атаки от арабските държави (подкрепяни от СССР) подтиква създаването на тайно ядрено „застрахователно плащане“.

Политически ангажименти и „мълчалива“ дипломатическа игра

Ангажимент пред САЩ: В меморандум от 1969 г. държавният секретар Кисинджър отбелязва, че Израел „няма да бъде първи, който въвежда ядрени оръжия в Близкия изток“, но това според него не изключва вътрешно притежание.

Дългогодишна политика: По-късно Нетаняху заявява, че „никаква промяна в политиката – ние няма да въвеждаме първи ядрени оръжия“ (но пак пропуска дали вече не са вътре…).

Разкритията на Мордехай Вануну

В края на 1980-те технологът Вануну описва пред британски вестник работата си в Димона, което кара експертите да оценят запасите на Израел до 200 бойни глави.

Приключението на Вануну: След публикуването му Мосад го връща насила в Израел и го осъжда на 18 г. затвор.

Колко и какви оръжия?

Оценки на SIPRI: Около 90 плутониеви ядрените бойни глави, базирани на деление – подобни на Хирошима и Нагасаки.

Термоядрена мистерия: Няма публични доказателства дали разполагат с по-мощни термоядрени бомби.

Триада на ужаса

Въздух – F-16 и F-35 с гравитационни ядрени бомби (ок. 30 бр.).

Земя – семейство ракети „Ерихон“ (>5 500 км, до 50 бойни глави) 

Море – пет подводници клас „Делфин“, способни да скрият и пуснат ядрени бойни глави 

Двойни стандарти:

Ако Иран е „ненадежден“ ядрено, какво прави Израел, без да подписва ДНЯО?

Регионална хипокризия: Много страни (Египет и др.) настояват за договор за пълна забрана на оръжията за масово унищожение в Близкия изток.