Как различните култури обясняват чуването на гласове?

Оказва се, че чуването на гласове е много по-разпространено, отколкото се смята. Десетилетия наред проучвания показват, че изненадващо голям брой хора без диагностицирано психично заболяване – често повече от три четвърти от участниците – са преживявали моменти, в които глас им говори от неизвестен източник, пише BBC.

В западната психиатрия тези слухови халюцинации са основен симптом на психотични разстройства. Стигмата обаче е толкова силна, че малцина признават публично, че чуват гласове.

В други култури тези преживявания не само се приемат, но дори се празнуват. Те се възприемат като източник на напътствие или закрила.

Културата определя дали гласовете са болест или дарба

Очакванията, формирани от средата и културата, влияят върху това дали хората, които чуват гласове, ще бъдат смятани за болни, казва Таня Лурман, професор по антропология в Станфордския университет и съавтор на книгата Our Most Troubling Madness.

„Ръководството за диагностика и статистика на психичните разстройства“ (DSM-5) – основният стандарт за диагностика в САЩ – определя чуването на гласове като основна характеристика на шизофренията и психозата. Но дори на Запад някои халюцинации се възприемат по-лесно от други – например до 80% от опечалените в Европа и САЩ съобщават, че са виждали, чували или усещали близък, който е починал. В същото време при племената Ачуар в Еквадор сънищата или виденията на мъртви роднини се считат за заплаха за душите на живите, затова траурът е забранен.

Дори халюцинации, предизвикани от наркотици, се тълкуват различно. При племето Сиона в Амазония те се смятат за достъп до алтернативна реалност, докато при Шуар ежедневният живот е илюзия, а реалността се разкрива именно чрез халюцинациите.

Гласовете в различните култури

Изследване сравнява пациенти с психоза в САЩ, Гана и Южна Индия. Американците по-често мразят гласа си и не знаят чий е той. Пациенти в Ченай (Индия) и Акра (Гана) свързват гласовете с Бог или с членове на семейството и често ги възприемат положително.

Повече от половината интервюирани в Ченай чуват гласове на конкретни роднини – майки, сестри, свекърви. Те дават практични съвети: „Отиди до магазина“, „Сготви“, „Изкъпи се“. Един мъж в Акра казва: „Те просто ми казват да правя правилното. Ако нямах тези гласове, отдавна щях да съм мъртъв“.

Американците, напротив, често смятат гласовете за измислица: „Не мисля, че има нещо там. Просто умът ми така работи“, казва участник от САЩ.

Социален контекст и приемане

Лурман обяснява, че в не-западните култури хората по-често виждат себе си като свързани с другите. В Гана, например, гласовете може да се смятат за контакт с Бог, а не за болест.

Антрополози като Рут Бенедикт и Джейн Мърфи още през XX век описват култури, където подобни преживявания се приемат с уважение. Мърфи наблюдава при народа Егба Йоруба в Нигерия, че хората спокойно разказват за гласове, които само те чуват – и никой не се тревожи от това.

Защо едни гласове са по-тежки от други

Две личностни черти – порозност (готовност да приемеш външни мисли в съзнанието си) и абсорбция (способност да потънеш в въображаем свят) – влияят върху това дали гласовете се приемат като полезни.

Проучвания показват, че пациенти в Индия имат по-малко негативни симптоми и по-добро функциониране в обществото, независимо дали приемат лекарства. За сравнение, британски пациенти по-често чуват агресивни или самоубийствени гласове.

В САЩ хората по-често съобщават за гласове с насилствени подбуди – да нараняват, да убиват. Според Лурман социалният контекст може да обясни това: високи нива на насилие, бездомност и маргинализация.

Ролята на семейството

Изследване на Ашок Мала, професор в McGill University, показва, че в Индия семейната подкрепа е ключова за възстановяването. Там почти винаги пациент посещава клиниката с роднина. В Канада обаче правната рамка за независимостта на пациента може да доведе до отслабена връзка със семейството и по-лоши резултати.

Гласовете – болест или нормалност?

В крайна сметка, казва Лурман, културата силно влияе върху това дали гласовете се възприемат като симптом на болест или като част от нормалния живот. В някои общества е очаквано да виждаш мъртвите, да говориш със духове или феи.

„Когато разгледаме как някои култури празнуват хората, които чуват гласове, можем да се запитаме – може би това е по-нормално, отколкото си мислим“, заключава тя.