Какво точно се случи с таксиметровия шофьор и защо? Не бързайте с присъдите - първо истината

На мястото на драмата се събират десетки таксита. Водачите са емоционални, дават изявления, обвиняват, заплашват. Оттам се вдигат и блокират Орлов мост.

През това време познати, приятели и братът на починалия продължават да правят изявления. Ясно какви. Всички се обявяват срещу агресията.

Отнякъде се включва главният прокурор Иван Гешев. И той бил против агресията. Следва огромно прозрение: Престъпността се увеличава, жертвите също, заради атаки на политици срещу прокуратурата.  

Младият мъж, участвал в сбиването, е задържан, след това откаран по спешност в болница, заради многобройни рани, включително счупен нос. Кой го е подредил така – тепърва ще се изяснява. Засега той е във фокуса на обвиненията.

И тук трябва да има знак СТОП!

Все още никой не знае какво точно се е случило. Все повече се избистря информацията, че таксиметровият водач е карал в насрещното на еднопосочна улица.

Не е спазил предимството на другата кола, засекли са се и е възникнал инцидент.

Не е ясно също, защо се е обадил на брат си, а не на тел. 112?

Кога са пристигнали полицаи и медици от Спешна помощ.

Колко време е бил жив след кавгата починалият по-късно мъж.

Не знаем какви ще са заключенията на патолозите и съдебна медицина относно причината за смъртта.

Появи се търдение, че младият мъж, участвал в сбиването, бил криминално проявен, защото бил шофирал някога след употреба на алкохол. Но той не е карал, водач е била жена.

И още, и още, и още неизвестни…

Ничия смърт не може да бъде оправдана с неспазването на пътен знак.

Но и никой не трябва да бъде обвинен, преди да са ясни обстоятелствата, при които се е стигнало до летален изход.

Прибързаните, емоционалните и непремерените изказвания, нападки и коментари водят единствено до още по-голямо обществено напрежение.

Трагедията за семейството и близките на починалия е огромна.

Не по-малка е тя за обвинения за извършител млад мъж.

Гражданското общество трябва да има доверие на институциите. И тук се сблъскваме с друга трагедия: недоверието в държавата. Заради десетките примери на безхаберие, избирателно прилагане на закона, отсъствие на върховенство на правото, корупция, деградация, мафиотизиране и пр. Най-висока е отговорността на правоприлагащите органи. И точно те са най-големите длъжници на обществото. Такъв длъжник е например Иван Гешев. Затова вместо да търси камери и микрофони за личен ПР, играейки на загрижен, да започне да си върши работата или да се маха.

Обществото ни е болно. Агресията е един от симптомите. Тя е добила извратени форми и ако всеки от нас носи вина – а носи, това е сигурно, - то политическият т.нар. елит, както и съответните институции са виновни стократно повече. Защото те задават нормите на поведение в една правова държава. България обаче не е такава. И не е, заради такива като Гешев, които използват дори трагичните случаи, за да кърпят продънения си имидж.

Колегите на загиналия имат пълно право да са разтревожени. Но не и агресивни, а видяхме и чухме такива. Нека първо научим какво действително се е случило.

Витали Роник