Корупцията трепери, погват я „Зелени Балкани" и синът на вицепрезидента

Новата организация била естествен приемник на създадената преди година, пак по инициатива на „Зелени Балкани" национална антикорупционна мрежа. Шеф на „Зелени Балкани" е синът на вицепрезидентът Ангел Марин - Симеон.

Основни направления по които зелените ще громят корупцията са „ограбването на държавния резерв, „златодобивните" концесии, замените и продажбите на безценица на земи и гори от държавния и общински горски фонд" и други. По думите на Христо Николов новата организация ще работи и за привличане на европейски и международни структури за финансиране на независими разследвания.

Самата учредителна конференция се финансира от ОЛАФ (Европейска дирекцията срещу измамите и корупцията). Гости на форума в Пловдив се очакват да бъдат президентът Желю Желев, Жералд Барне - служител в ОЛАФ, евродепутатът Йенс-Питер Бонде и др.

Има конфликт на интереси, защото Симеон Марин може да придобива класифицирана информация от баща си и новата антикорупционна коалиция да притиска отделни фирми, предприятия и бизнесмени, коментираха пловдивски журналисти. Според тях прокуратурата трябвало първо да се заеме със самите „Зелени Балкани". Пловдивската прокуратура обаче била известна с близките си връзки с президентството и това нямало как да стане.

„Зелени Балкани" е неправителствена организация, която е специализирана за защита на екологията и природата на България. Създадена е през 80-те години на м.в. Един от нейните основатели е Симеон Марин.

 

Другите за Симеон Марин, Христо Николов и техните „Зелени Балкани":

„Зелени Балкани", чийто председател е Симеон Марин, синът на вицепрезидента Ангел Марин и техните сателитни организации са отговорни за екологичния тероризъм в България. Това твърди Амадеус Кръстев, председател на Алианса на природозащитните организации „Витоша 2002" и лидер на „Зелени патрули". Според Кръстев хора, които са от редиците на тези организации, извършват рекет над инвеститори в регионите, където има защитени територии, заплашват хора и дори при един митинг в Попинци са отговорни за наръгването на човек с нож. Те стоят и зад терористичните заплахи за бомби в Банско, твърди още Кръстев. От „Витоша 2002" бяха категорични, че доказателства затова могат да бъдат намерени в интернет сайтовете на „Зелени Балкани" и другите природозащитни организации, свързани с „Натура 2000". 

„Екологично дружество, свързано със сина на вицепрезидента Ангел Марин, ще определя част от защитените територии в екомрежата Натура 2000. Това заяви днес зам.-председателят на парламентарната група на ОДС Христо Кирчев. Той уточни, че тази информация станала ясна от заместник-министъра по околната среда и водите Чавдар Георгиев. Кирчев зададе задочно въпрос към ведомството на Джевдет Чакъров как точно е направен подборът на екодружествата и какви са критериите, по които се определят защитените зони.
Оказва се, че всички екологични дружества са имали дълбоко в себе си интерес да участват в реализирането на проекта Натура 2000, а не както хората ги приеха за природни защитници, коментира народният представител. Той не изключи и варианта тези екодружества да са на разположение на Министерството на околната среда и водите. Това поражда съмнения за корупция, защото винаги можеш „да се разбереш" с тези екофирми и определена зона да бъде извадена от проекта, смята той. Кирчев дори е бил свидетел как „строителни групировки" се договарят с дружествата."

"Мрежа от свързани лица и фирми претендира да е цялата екологична общност на България
През последните седмици с неизбежността на глобалното затопляне из медиите заброди един призрак - екотероризмът в различните му измерения. Бяхме свикнали с неговия натиск по линията „австрийски зелени - АЕЦ Козлодуй", но се оказахме напълно неподготвени за вътрешните битки между зелените организации. „Новинар" стартира темата с провокативно-острите думи на Теофил Трифонов и е готов да предостави трибуна на всеки, който има да каже нещо ново по това що е зелена организация и как се използва в България.
Обявяването и управлението на защитени територии в България от 1990 г. насам е приоритет само на една неправителствена организация „Зелени Балкани" и на сателитите около нея - Фондация „Тайм-екопроекти", Учебен и информационен център по екология, Сдружение за дива природа „Балкани", „Екоклуб 2000", „За земята", Фондация „Слънчев ден" и още две-три други свързани юридически лица с нестопанска цел, но с широка мрежа от офшорни фирми и банкови сметки. Идеолог и ръководител е пловдивчанинът Христо Николов, а главни негови съратници са Петко Ковачев, Андрей Ковачев, Ирина Йорданова, Тома Белев и Фиданка Бачева. Усвоявайки бюджетни средства и грантове от европейски програми и директиви, представяйки се за „представители" на българската екологична общност, десетилетия наред те не са направили нищо за опазване на природата в България, както и за намаляване на здравния риск за населението, но са успели трайно да компрометират понятието „природозащитник", превръщайки го в непочтен бизнес.
"Зелени Балкани" са поели да наблюдават и управляват всички терени със статут на защитени зони в България (с изключение на местност Иракли, където оперират „Зелени патрули" начело с Амадеус Кръстев), за което са получавали бюджетни средства от правителствата на Р България в продължение на 15 години, както и средства за екология по двустранни спогодби, плюс всички възможни грантове от Американската агенция за международно развитие, европейски правителства и фондации, работещи с България, и пр. По един от проектите си „Зелени Балкани" отчитат, че са снабдили с компютърна техника всички неправителствени екологични организации, а всъщност са оборудвали свои офиси и филиали и са създали вътрешноведомствена информационна мрежа с името „Блулинк", която е представена пред обществеността като информационен портал на българските неправителствени организации. По този портал „Зелени Балкани" имитират избор и гласуване (по Интернет), което представят пред българската законодателна, изпълнителна и съдебна власт и получават назначения като представители на обществеността във всички видове държавно-обществени органи, създадени, за да отчитат общественото мнение при вземане на административни решения. С монопола си в представителството на неправителствения сектор пред държавата „Зелени Балкани" и коалиция, освен че оказват влияние върху избора на бенефициенти за усвояване на средства от ЕС по екологичния ресор, но и не допускат самосъздали се сдружения да стават причина за преразпределение на средствата, ползвани само помежду им."Зелени Балкани" и коалиция са единственият партньор на Европейската комисия по околна среда и води и еврокомисарят по околна среда Ставрос Димас по екологична политика и проекти за България.
Напоследък под диктовката на „Зелени Балкани" и под прикритието на европейската екомрежа "Натура 2000" тече бясно реформиране на нормативната уредба на страната, засягаща екологията, „Зелени Балкани" пишат нови и нови предложения за разширяване на защитените територии, министър Чакъров ги внася за одобрение от Министерския съвет и в кратко време проектите за защитени територии в България вече нараснаха на около 40 на сто от територията на страната към момента, без някой да забележи, да анализира, да протестира подобна подмяна на статута на части от неприкосновената по конституция собственост. Подобна реформа не е предвидена нито от Народното събрание, нито от програмата на правителството, нито е искано мнението на общински съвети, кметове, органи на държавната и общинската администрация, избрани и назначени законно с подобни функции. Не е отчетена и волята на частни собственици, с което се нарушават редица права, произтичащи от конституцията на парламентарната република. Цялата тази пълзяща анексия се извършва по планове и разбиранията на една коалиция от неправителствени организации, игнорирайки останалите права, интереси и обществено мнение. Общественото обсъждане, вменено ни при преговорите с ЕС при затварянето на глава 22 „Екология", тихомълком изчезна от българските закони. Тук прави впечатление една много важна разлика между Директива 43/92 на ЕК, засягаща „Натура 2000", и разпоредбата на чл.10, ал.5 от Закона за биологичното разнообразие, който прилага „Натура 2000" на територията на страната.
Директивата казва, че целта на екомрежата е „да допринася за поддържането на биологичното разнообразие, вземайки под внимание икономическите, социалните, културните и регионалните изисквания", което в първоначалния текст на закона се е осигурявало чрез участието на обществеността при вземането на решения кои територии да попаднат в защитените зони и кои не.
В сегашната редакция на закона не само че е премахнато общественото обсъждане, т.е. обществеността е изцяло изолирана от процеса, но и е въведено императивно условие при обсъждането на списъка от Националния съвет и от Министерския съвет решенията да се вземат единствено на основата на научна информация, която практически никой не контролира.
Напоследък покрай шума около участието на сина на вицепрезидента Марин в „Зелени Балкани" се твърди, че е започнало изкупуването на територии, за които те смятат, че трябва да бъдат защитени, за да можели да се грижат за опазването на природата. Това означава не друго, а че в ръцете на „Зелени Балкани" и на Христо Николов вече има достатъчно пари, с които да се купят не десетки и стотици декари, а десетки проценти от територията на България. И то комасирани. Няма гаранция, че тази територия няма пак да бъде дадена на инвеститори за туризъм и за производство, но много по-късно и много по-скъпо. Важното е днес да се попречи да строят и да инвестират онези, които днес отказват да си платят за това на „зелените".
Основно лице, фронтмен в усвояване на средства от предлагане и защита на защитени по „Натура 2000" зони се явява отново пловдичанинът Христо Николов. Според публикации на регионалния печат в Пловдив, където добре го познават, той от години е единственият бенефициент на програми по екозащита от по 1, 2 и 3 млн. евро на проект - ту за опазване на патките в Поморийското езеро, ту за подпомагане на гнездене на щъркели в Ботевградско, ту за развъждане на муфлони в Рила планина. Откакто българската природозащитна общност е подменена остапбендеровски с Христо Николов, няма нито едно доказателство за проявена грижа към растителния, животинския и птичия свят, което да убеди местното население в полезността на европейските природозащитни мерки. Патките в Поморие не са се увеличили нито с една, но 1 млн. евро вече са отчетени и усвоени от пловдивския евромагьосник. Муфлоните в Рила ги няма още повече от преди. Може да ги няма, но Европа има отчет и много поздрави от Пловдив. Щъркеловите гнезда в Ботевградско са увеличени с 2, а са отчетени 400, щъркелите са променили бройката си само на книга, в евро-пловдивската статистика. Остави другото, но МОСВ чрез ПУДООС и Европейската комисия чрез „Натура 2000" продължават да финансират само и единствено Христо-Николовите Балкани, съобщава в тревожни публикации пловдивският вестник „Акценти" с автори журналистките Нина Темникова, Катя Казакова и Меглена Атанасова, възмутени, че пак на Христо Николов са отпуснати 600 000 лв. за заснемане на островите в р. Марица, при положение че съществуват прецизни и безплатни спътникови снимки на обектите.
Няма кой в България да спре Христо Николов и „Зелени Балкани" от неправомерното им богатеене покрай екологичната тема. Дори когато разбуниха цяла България с лакомията си, когато хората излязоха да препречат пътя, усетили, че им посягат на последното останало - собствеността върху няколко наследствени декари земя, разпределени в „Натура 2000".
Може би е време да подсетим европейската организация за разкриване на икономически измами ОЛАФ и българската прокуратура че „зелените" в България хвърлят доста сиви сенки както върху публичното лице на държавата, така и върху авторитета на третия сектор и идеята за екология."

„Поводът за това изложение са зачестилите публикации и коментари за проекта "Натура 2000". Темата е много широка и с изключително национално значение и не случайно дълго време не се вдигаше шум. Тихомълком се подготвяха закони, правеха се схеми и това, което се чете по медиите, се прави, за да щракне по-бързо капанът на далаверата.
Историята започва преди 2001 година, когато Симеон Марин - създател на "Зелени Балкани" купува за 2000 /две хиляди/ сегашни лева 5600 /пет хиляди и шестстотин/ дка. рибарници на Бръшлянската напоителна система. Понеже те са най-отдалечени от р. Дунав, снабдяването с вода става само с помпи. Това прави рибарниците силно нерентабилни още от времето на Т. Живков. Обаче има един много важен факт - очаква се да влезе международна забрана за добив на хайвер от диви есетрови риби. Само притежателите на рибарници ще могат да развъждат есетрови риби и да добиват от тях хайвер. Идеята е на Марин, но как да стане това? На помощ идват гръцки колеги, които дават съвет да се искат средства под формата на грант от различните европейски екофондове за проект, който уж пречиства водите на р. Дунав.
Такъв проект е изготвен със заглавието "Възстановяване на влажни зони и намаляване на замърсяването "GEF ТF 050706-BUL". Това окончателно заглавие е модификация на първоначалното, от времето на министър Манева, която си слага подписа през 2001г. за договор с консултант за сметка на МОСВ /Министерство на околната среда и водите/. Задачата на този консултант е да каже как да се пречистят водите на р. Дунав и дали  водата да минава през рибарниците на Марин.
Това министърката прави, макар прекрасно да знае каква е целта на проекта. Пречистването на водата ще става, като дигата край р. Дунав се прореже преди и след рибарниците. Посредством саваци водата ще залива територия с обща площ 10 440 дка., 5600 от които /54%/ са частна собственост на Марин. Това ще продължава 60 дни в годината и то в определен сезон. После водата се оттича и малките рибки остават в рибарниците на Марин. Колко моруни може да се отгледат и колко хайвер може да се получи от тях, нека кажат специалистите.
Консултантът прави измервания и доказва, че рибарниците могат да чистят по 5 м. куб в сек., но в р.Дунав текат два пъти повече от 5000 м. куб. в сек. и то в най-сухия период на годината. Междувременно "влажните зони", т.е. рибарниците, стават "Защитена територия", а Симеон Марин регистрира дружество с идеална цел - "Юридическо лице с нестопанска цел" (ЮЛНЦ).
Схемата е "защитената територия" да се охранява за сметка на държавата в лицето на МОСВ, а управлението на защитената територия и на парите, получавани от фондове и собствена дейност, ще става от "Зелени балкани" и това ЮЛНЦ. Постъпващите средства няма да се облагат с данък от държавата. Накрая, с подкрепата на МОСВ, МЗГАР /Министерство на земеделието и горите и аграрната реформа/ и други, които са абсолютно наясно с далаверата, проектът минава на обсъждане в НС и получава подкрепа от правителството пред ОЕР за грант от 7 500 000 евро.
С това, както споделил Симеон Марин в тесен кръг, той бил изпълнил мечтата си за първи частен резерват. Същото става и на остров Белене, където управител на парка е братовчед на генерал Марин. По същата схема върви сега и проектът "Натура 2000". Първо на безценица се купува земя, после тя се прави защитена територия, за да я охранява държавата, след което се вземат парите от Европа /този път 900 000 000 евро./и с това или друго ЮНЛЦ Симеон Марин /"Зелени Балкани" / усвоява и разпределя парите. Не е важно при кое правителство ще стане това, важното е да се подпишат и узаконят далаверите.
Схемата на "Натура 2000" е в ход, купувачите тръгнаха, лъжите почнаха с компенсациите /от 50 евро за един хектар до 500 евро за дка.), а от Европа поставят ултиматуми на правителството.
Писмото ми не е провокация, а сигнал, който се надявам да отвори очите на българите, за да спре това ново заробване. Може да се уверите в горенаписаното като проверите фактите - започнете от МОСВ, бул. "Мария Луиза" 22, етаж 3, където Симеон Марин има кабинет.
 
Калоян Василев, София"

 

Бележка на редакцията: Корупцията в България е достигнала размери, заради които всеки желаещ да се бори с нея е добре дошъл. Приветстваме инициативата на "Зелени Балкани" да се включат в тази трудна и опасна битка. Дано добрите намерения не изключват разследване в области и институции, където работят близки роднини на зелено-балканските шефове. Защото се говори за корупция и по най-високите етажи на властта. Чудесно би било да се почне оттам, за да се покаже, че няма наши и ваши в битката със стоглавата ламя. С трепет ще очакваме първите резултати от кръстоносния поход срещу корупцията, подхванат от рицарите на "Зелени Балкани". Дано медиите не забравят своето задължение да осветяват не само розовите страни на борците за справедливост, но и тъмните, ако има такива, разбира се.