Мадяр спира и преструктурира държавните медии в Унгария. Защо е задължително това?

Мадяр обяснява, че реформите ще изискват време, тъй като включват създаване на нов медиен регулатор и изграждане на професионални стандарти, които да гарантират, че държавните медии изпълняват обществената си функция. Партията му „Тиса“ спечели убедително изборите, с което сложи край на 16-годишното управление на Орбан. Победата му осигурява силно мнозинство в 199-местния парламент и отваря възможност за дълбоки промени в институционалната рамка на страната.

През годините управлението на Орбан беше обект на сериозни критики както в страната, така и в Европейския съюз. Опоненти го обвиняваха, че е превърнал обществените медии в инструмент на властта и че чрез близки до партията му „Фидес“ бизнесмени е установил контрол и върху значителна част от частните медии – обвинения, които той последователно отричаше.

Сега новото управление на Мадяр поставя като приоритет именно възстановяването на медийния плурализъм и доверието в публичните институции – ключов тест за демократичните стандарти в страната след дългогодишното управление на Орбан.

Орбан и медиите – учебникарски пример за „демократично отстъпление“

Овладяването на медийната среда в Унгария при управлението на Виктор Орбан и неговата партия „Фидес“ се превърна в един от най-често посочваните примери за т.нар. „демократично отстъпление“ в рамките на Европейския съюз. Този процес не беше рязък или открито репресивен, а се основаваше на постепенно изградена система от икономически, правни и политически инструменти, която в рамките на повече от десетилетие трансформира медийния пейзаж в страната.

Ключов момент в тази трансформация настъпва през 2018 г. със създаването на KESMA – медийна фондация, в която бяха обединени стотици частни медии, включително вестници, телевизии, радиостанции и онлайн издания. Те бяха прехвърлени от собствениците си като „дарение“, а държавата обяви процеса за стратегически, заобикаляйки правилата за конкуренция. Така се създаде мащабен медиен конгломерат с единна редакционна линия, синхронизирана с управлението.

Паралелно с това правителството използва държавната реклама като мощен финансов инструмент. Огромна част от публичните средства за реклама се насочват към проправителствени медии, докато критичните издания остават без достъп до този ресурс. Това поставя независимите медии в икономическа уязвимост и засилва зависимостта им от ограничен кръг частни рекламодатели.

Съществена роля играе и контролът върху обществените медии. Държавната медийна група MTVA се финансира директно от бюджета и често е обвинявана, че отразява събитията през призмата на правителствената политика, като дава ограничено или негативно представяне на опозицията.

Стратегията на „Фидес“ рядко включва директно закриване на медии. Вместо това се разчита на изкупуване чрез бизнесмени, близки до властта, последвано от смяна на редакционните екипи и промяна на съдържанието. Допълнително влияние оказва медийният регулатор – Националният съвет по медиите, чиито членове се избират от парламента, където партията на Орбан дълго време разполагаше със стабилно мнозинство.

Ефектът върху обществото е осезаем. В големи части от страната, особено извън столицата, достъпът до алтернативни източници на информация е ограничен, което създава силно изкривена информационна среда. Журналистите често работят под натиск, а рискът от съдебни дела или публични атаки води до самоцензура.

Въпреки това независими медии продължават да съществуват, основно в онлайн пространството, разчитайки на дарения и международна подкрепа, макар и с по-ограничено влияние.

Случаят с Унгария днес се разглежда като пример за това как свободата на медиите може да бъде ограничена не чрез открита репресия, а чрез контрол върху собствеността, финансирането и регулациите – процес, който постепенно променя не само медийната среда, но и начина, по който обществото възприема политическата реалност.