Манол Пейков: Докато цяла България празнува Шенген, късописалковците са в траур. Да се готви Еврозоната!

Манол Пейков, книгоиздател и народен представител, Facebook. Заглавието е на редакцията на ФрогНюз.

Днес Костадин Костадинов неколкократно заяви от парламентарната трибуна, че влизането на България в Шенген било най-голямата з а п л а х а за страната ни в 150-годишната история на Третата българска държава. Щото щяли да плъзнат пълчища от бежанци и незнамсикво.

Докато цяла България празнува, късописалковците са в траур. Защото е д и н с т в е н а т а зарядна станция за жизнена енергия, с която разполагат, са страховете и недоволствата на хората – поради което изпитват панически ужас, че тези страхове все повече се о т д а л е ч а в а т, заедно със злокобната Звезда на смъртта, в чието привличане са неудържимо вплетени – обичната им Путинско-митрофановска империя.

Влизането ни в Шенген е огромна п о б е д а за България – и лично аз нямам никакво съмнение чия е основната заслуга за него. Никак не е случаен фактът, че то не се случи по време на трите петилетки управление на ГЕРБ, а в дните на оцелялото едва девет месеца правителство на Денков.

Макар винаги да се е самообявявал за отдаден евроатлантик, Борисов винаги се е отнасял със смесени чувства към Европа. Защото – освен "забогатяване" и "натрупване на повече сланинка" – пълнокръвното присъединяване на България към Европа означава и друго: повече п р о з р а ч н о с т.

Борисов нееднократно е доказвал, че е цар на ловенето на риба в мътна вода. Но в такава среда – по-бистра, по-структурирана, по-ясна – той просто не знае как да функционира. Затова Европа хем тайничко го привлича, хем неудържимо го плаши.

За мен – обратно – днешната новина за пълноправното присъединяване на България към Шенгенското пространство осмисля всички жертви, усилия, окопни войни и кални борби, в които се оказах въвлечен (с бистро съзнание и пълно съгласие от моя страна, разбира се) през последните няколко години от живота си.

(Макар личната ми заслуга да е по същество нищожна, все пак си давам сметка, че самото ми п р и с ъ с т в и е в най-висшия законодателен орган на страната и м а значение – дори да е само някаква си едва забележима капчица в чашата на смисъла.)

Жалони като днешния – освен че са отдавна лелеяно историческо постижение за страната ни, която днес заема по-голяма територия отколкото през цялата си 1300-годишна история – са трижди по-важни в контекста на съвременния свят, в който центробежните сили са значително по-мощни от центростремителните. И който все повече напомня за епохата, когато съдбите на цели държави се решаваха за няколко минути, с подпис на салфетка.

За първи път от четири години насам съм истински щастлив и горд от това, което правя.

Поздравления, приятели! И много, много прегръдки!

Да се готви Еврозоната.