Мариус Донкин: Стефан прости на всички, той беше свободен

Бяхме с дълбоко уважение един към друг. Имам с него творческо преживяване. Имаше една пиеса, в която играхме двамата „Енигматични вариации“. Преживяваше депресия заради отношенията на хората към него. Хората го наричаха с обидни думи към него. Той се затвори вкъщи за 10 дни, не искаше да види никой, дръпна завесите. И след това прости на всички. 100 представления изиграхме. В този процес на работа, това е нещо, което се получи-приятелство. Имаше честност и отдаденост.

С тази пиеса ние заедно станахме хаджии-отидохме в Израел. Страшно много го боляха краката този ден. Към края на дена се обади на Мария и каза :“Аз съм до моя паметник“. Той беше пред статуята на Св. Стефан. На Божи гроб ние влязохме заедно. На това мъничко място бяхме двамата. Неговият пример бе да бъдат хората заедно, да се обичат. Изказът му е неговата същност. Той имаше дълбочина на интелигента и твореца. Той живееше за кауза и послание, което трябва да даде като личен пример. Той винаги се е чувствал свободен.

При последният ни разговор беше безмълвен. Беше в болница. Погледна ме и ми стисна за ръката. Това беше всичко. Знам, че ще ме съветва, ще ми помага. Просто няма да го виждам. Може би ми каза: "Не изневерявай, бъди такъв, какъвто си".