Мирен протест с ултиматум: Самораново иска вода, не обяснения

Въпреки одобрен проект и избрана фирма-изпълнител за цялостна подмяна на водопроводната мрежа, финансирането от 8,5 млн. лева се бави от страна на МРРБ. Хората се заканиха, че това е последният им търпелив протест – ако не получат отговор, ще преминат към гражданско неподчинение.

Ситуацията се усложнява и от факта, че в селото предстои да бъде открит нов затвор с капацитет 400 души. Местните настояват – или институциите да осигурят вода за жителите на Самораново, или сами да се уверят как се живее с бойлери, пълни с кал и с ежедневни битови затруднения.

Водната криза – капка безотговорност в море от забравени села

Безводието в село Самораново е ярък симптом на по-дълбок проблем – хроничното пренебрегване на малките населени места в националната инфраструктурна политика. В 21-ви век липсата на достъп до питейна вода не би трябвало да е реалност за никого, особено когато става дума за село в близост до общинския център и с предстоящ затвор с капацитет 400 души. Това е не само социален, но и институционален провал.

Когато хората са принудени да живеят с кал вместо с вода в бойлерите си, когато детето се прибира от тренировка и няма как да се измие, когато пенсионери и семейства сменят филтри, перални и бойлери на всеки две години заради мръсната вода – това вече не е просто технически проблем. Това е унижение.

Обещанията, че има проекти, разрешителни и дори избрана фирма, не значат нищо, ако накрая всичко опре до институционално бездействие и отлагане на финансиране. А когато държавата не си върши работата, хората рано или късно ще излязат на улицата – не защото искат, а защото нямат друг избор. Водата не е лукс. Тя е основно право. И когато това право системно се отнема, доверието в институциите пресъхва – също като чешмите в Самораново.