Нюрнбергският процес срещу Третия райх – 18 октомври 1945 г.

Кои са обвиняемите? На скамейката седят 24 души – елитът на Третия райх:

Херман Гьоринг – маршалът на Луфтвафе, някога втори човек след Хитлер. Той влиза самоуверено, облечен безупречно, и се държи сякаш залата е негова сцена.
Рудолф Хес – някогашният заместник на Фюрера, който през 1941 г. самоволно лети до Шотландия. В Нюрнберг той твърди, че паметта му е изчезнала.
Йоахим фон Рибентроп – дипломатът, подписал пакта с Молотов. В залата изглежда нервен, потръпва при споменаването на Холокоста.
Алберт Шпеер – архитектът на Райха, превърнал се в министър на въоръженията. Той е единственият, който демонстрира разкаяние.

Те са обвинени в четири категории престъпления:

Заговор за агресивна война.
Престъпления срещу мира.
Военни престъпления.
Престъпления срещу човечеството.
Атмосферата в залата

Още в първите дни се усеща напрежение. Гьоринг оспорва всяка дума, смее се подигравателно на прокурорите, опитва се да превърне процеса в трибуна на нацизма. Но постепенно увереността му се превръща в отчаяние.

Един от най-драматичните моменти настъпва, когато в залата са прожектирани филми от освободените концентрационни лагери – Бухенвалд, Дахау, Маутхаузен.

Светът вижда газови камери, планини от трупове, живи скелети.

Свидетелите – оцелели от лагерите – разказват с пречупени гласове за глад, изтезания и масови убийства. Залата притихва. Някои от подсъдимите свеждат глава. Други остават безизразни.

Драмата на отделните фигури

Гьоринг до края пази арогантността си. В последната си реч обявява, че е горд със служенето си на Райха. На 16 октомври 1946 г., само часове преди екзекуцията, той се самоубива с капсула цианкалий.

Алберт Шпеер изненадва всички: вместо да отрича, признава вина. Казва: „Ние носим колективна отговорност за онова, което се случи.“ С тези думи печели пощада – получава 20 години затвор.

Рудолф Хес изглежда като призрак. Отказва да говори смислено, твърди, че паметта му е изчезнала. Някои го смятат за луд, други – за симулант. Той получава доживотна присъда и умира сам в затвора Шпандау през 1987 г.

На 1 октомври 1946 г. съдът произнася присъдите:

12 на смърт чрез обесване.
3 на доживотен затвор.
4 на по-кратки присъди.
3 оправдани.

Нюрнбергският процес е повече от съд. Той е морален акт – за първи път в историята държавни лидери са съдени за престъпления срещу човечеството.

Трибуналът въвежда принципа, че „индивидите носят лична отговорност за престъпленията, дори когато действат от името на държавата“.

Този процес става основа за съвременното международно право и за създаването на Международния наказателен съд в Хага.