Какво точно се променя в Изборния кодекс

С приетите на второ четене текстове се въвежда ограничение до 20 избирателни секции извън българските дипломатически и консулски представителства във всяка държава, която не е членка на ЕС. Секции ще се откриват при не по-малко от 40 подадени заявления за гласуване.

Предложението беше внесено от „Възраждане“ и беше прието със 117 гласа „за“ с подкрепата на ГЕРБ–СДС, „Възраждане“, „БСП – Обединена левица“ и ИТН. Против гласуваха ПП–ДБ, „ДПС – Ново начало“, „Алианс за права и свободи“, „Величие“ и независими депутати.

По време на дебата бяха отхвърлени всички алтернативни предложения – за 30, 70 или 100 секции. Така в окончателния текст остана най-рестриктивният вариант.

Промените влизат в сила с обнародването им в „Държавен вестник“. Единственото изключение е многомандатният район „Чужбина“, чието въвеждане беше отложено за по-късна дата.

Позицията на ЦИК: политическо решение с практически рискове

Председателят на Централната избирателна комисия Камелия Нейкова определи приетите промени като политическо решение, което ЦИК ще изпълни, но не без последствия.

Тя напомни, че през 2017 г. на парламентарни избори са били разкрити 35 секции в държави извън ЕС и че реално засегнатите страни са три – Великобритания, САЩ и Турция. По думите ѝ именно там има риск от струпване на избиратели и затруднен достъп до гласуване.

Нейкова посочи, че ЦИК е направила редица предложения още през 2015 г., включително за опростяване на протоколите, по-стабилен състав на секционните комисии и по-строги правила за видеонаблюдението, но те не са били взети предвид от законодателя.

„Не може отговорността постоянно да се прехвърля. Всички институции трябва да работят като смазана машина“, каза тя и допълни, че ограничаването на секциите не е резултат от пропуски на ЦИК.

Защо ограничаването на секциите в чужбина предизвика остра реакция

Основната критика към приетите промени е, че те засягат пряко правото на глас на българските граждани зад граница. Формално вотът не е забранен, но на практика достъпът до избирателни секции в държави като САЩ и Великобритания става значително по-труден заради големите разстояния и ограничените възможности за пътуване.

Допълнително напрежение създаде фактът, че мярката реално засяга ограничен брой държави, в които традиционно има висока избирателна активност. Това породи съмнения, че решението не е чисто административно, а има политическа цел да ограничи гласа на определени групи избиратели.

Критики последваха и заради пренебрегването на експертните позиции на Централната избирателна комисия. От ЦИК предупредиха за риск от струпване на избиратели и предложиха по-умерен вариант с повече секции, който обаче не беше приет от парламента.

Общественото недоволство беше засилено и от изказвания в пленарната зала, които противопоставиха българите в страната и зад граница. Тези позиции бяха възприети като обидни и разделящи, особено на фона на икономическия принос на българските граждани, живеещи извън страната.

В този контекст приетите промени се възприемат не само като техническа корекция, а като политическо решение с дългосрочни последици за доверието в изборния процес и равнопоставеността на избирателите.