Опростачване на нацията: 38% от българите не са прочели нито една книга за година

Водещо място в структурата на свободното време продължава да заема гледането на телевизия (69.5%). Този дял обаче намалява с 15 до 20 процентни пункта в сравнение с 2016 г., като при най-младите поколения спадът е с над 30 пункта. В резултат от тази динамика телевизионният екран е детрониран от пиедестала на основно занимание за младите хора, изместен от общуването им чрез социалните мрежи и активности в интернет.

В свободното си време над 80% от хората до 30 г. и над 60% от тези до 40 г. общуват през социалните медии, или имат различни занимания в интернет. От 36 процента анкетирани, посочващи четенето като свое обичайно занимание, едва 11% са до 30 г. и 15% - до 40 г., съобщава Bulgaria ON AIR.

За тези, които четат, предпочитаният начин остава хартиеният носител (52%). Въпреки, че запазва първото си място, той бележи спад с 15% спрямо 2014 г., когато 67% от анкетираните са заявили, че четат преобладаващо на хартия. Респективно, алтернативните, електронни начини на четене нарастват сумарно от 36.7% на 46.8% – на компютър (20%), таблет или смартфон (9%), електронен четец (6%), слушане на аудиокниги (1%). Почти 38% от анкетираните заявяват, че не са прочели нито една книга за последната година. Дългосрочната тенденция е към намаляване броя на активно четящите.

Предпочитана е художествена литература - 46.8%. Удвоява се интересът към съвременните български автори – от 8% през 2014г. на 16% днес. Лек ръст е налице при световната и българската класика, предпочитана от 15 до 20 на сто от анкетираните. Всеки втори споделя, че чете интернет базиран текст - новинарски портали, статии, книги в интернет, или просто постове и имейли. Професионална, документална или справочна литература привлича интереса на 32.8% от пълнолетните българи. Детско-юношеска литература, вкл. фентъзи, посочват, че четат 11.2% от анкетираните.

Запазва се констатираната и в предишните вълни тенденция най-четящо да е поколението 40 – 60 г., живеещо в по-големите градски центрове, с по-високо образование и доходи. Показателно е, че делът на средното поколение, което чете художествена литература, е равен на дела на 18-30 годишните, които четат постове в социалните мрежи (по 46%).

В международния ден на грамотността Асоциация "Българска книга" представи данни от национално представително проучване "Българинът и четенето", проведено от "Алфа Рисърч". Проучването обхваща четири основни тематични кръга: мястото на четенето в живота на българите и промяната в начините на четене; значението на четенето в личния биографичен път и възпитанието на децата; книжният пазар и заемането на книги; репрографските права и „свалянето“ на книги от интернет. Проучването е проведено на терен в периода 24 ноември – 5 декември 2021 г. чрез пряко стандартизирано интервю с таблети. Извадката е стратифицирана по регион и тип населено място, а подборът на респондентите е по квота въз основа на признаците пол, възраст и образование.