Реклама / Ads
0| 2525 |08.09.2022 НОВИНИ

Опростачване на нацията: 38% от българите не са прочели нито една книга за година

.
Четенето на книги успява да запази мястото си в ”топ 5” дейности, упражнявани от българите в свободното им време. Същевременно настъпват значителни промени както в заниманията на хората извън професионалната им дейност, така и във формите и начините на четене, показва изследване на ”Алфа Рисърч”.

Водещо място в структурата на свободното време продължава да заема гледането на телевизия (69.5%). Този дял обаче намалява с 15 до 20 процентни пункта в сравнение с 2016 г., като при най-младите поколения спадът е с над 30 пункта. В резултат от тази динамика телевизионният екран е детрониран от пиедестала на основно занимание за младите хора, изместен от общуването им чрез социалните мрежи и активности в интернет.


В свободното си време над 80% от хората до 30 г. и над 60% от тези до 40 г. общуват през социалните медии, или имат различни занимания в интернет. От 36 процента анкетирани, посочващи четенето като свое обичайно занимание, едва 11% са до 30 г. и 15% - до 40 г., съобщава Bulgaria ON AIR.


За тези, които четат, предпочитаният начин остава хартиеният носител (52%). Въпреки, че запазва първото си място, той бележи спад с 15% спрямо 2014 г., когато 67% от анкетираните са заявили, че четат преобладаващо на хартия. Респективно, алтернативните, електронни начини на четене нарастват сумарно от 36.7% на 46.8% – на компютър (20%), таблет или смартфон (9%), електронен четец (6%), слушане на аудиокниги (1%). Почти 38% от анкетираните заявяват, че не са прочели нито една книга за последната година. Дългосрочната тенденция е към намаляване броя на активно четящите.


Предпочитана е художествена литература - 46.8%. Удвоява се интересът към съвременните български автори – от 8% през 2014г. на 16% днес. Лек ръст е налице при световната и българската класика, предпочитана от 15 до 20 на сто от анкетираните. Всеки втори споделя, че чете интернет базиран текст - новинарски портали, статии, книги в интернет, или просто постове и имейли. Професионална, документална или справочна литература привлича интереса на 32.8% от пълнолетните българи. Детско-юношеска литература, вкл. фентъзи, посочват, че четат 11.2% от анкетираните.


Запазва се констатираната и в предишните вълни тенденция най-четящо да е поколението 40 – 60 г., живеещо в по-големите градски центрове, с по-високо образование и доходи. Показателно е, че делът на средното поколение, което чете художествена литература, е равен на дела на 18-30 годишните, които четат постове в социалните мрежи (по 46%).


В международния ден на грамотността Асоциация "Българска книга" представи данни от национално представително проучване "Българинът и четенето", проведено от "Алфа Рисърч". Проучването обхваща четири основни тематични кръга: мястото на четенето в живота на българите и промяната в начините на четене; значението на четенето в личния биографичен път и възпитанието на децата; книжният пазар и заемането на книги; репрографските права и „свалянето“ на книги от интернет. Проучването е проведено на терен в периода 24 ноември – 5 декември 2021 г. чрез пряко стандартизирано интервю с таблети. Извадката е стратифицирана по регион и тип населено място, а подборът на респондентите е по квота въз основа на признаците пол, възраст и образование.

Реклама / Ads
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Donate now Visa Mastercard Visa-electron Maestro PayPal Epay
Реклама / Ads
ОЩЕ ПО ТЕМАТА
. 0| 2551 |06.09.2022 Проучване на ЕС: 59% от българите не са доволни от действията на правителството за войната в Украйна . 0| 2316 |06.09.2022 Вицепрезидентът Йотова с послание до българите по света за празника на Съединението . 0| 2921 |04.09.2022 С 20 на сто са се ”стопили” най-ниските спестовни сметки на българите . 0| 2574 |25.08.2022 Даниел Смилов: Лъжата, че без руски газ българите ще стоят „на студено и некъпани“

КОМЕНТАРИ

Реклама / Ads