Пари имало, но кабинетът не ги давал

От проектоспоразумението на Министерски съвет е ясно, че няма желание да се заделят средства от БВП за образование. За да се удовлетворят исканията, трябва от 70 до 100 млн. лв., но кабинетът не ги дава, обясни Аспарух Томов - председател на Независимия учителски синдикат. Споразумението не отговаря на исканията на учителите за достигане на средна брутна работна заплата от 650 лв. за целия отрасъл, който не се състои само от педагогически персонал. Това проектоспоразумение не било удовлетворително за учителите, защото в механизма му е вкарано допълнителното трудово възнаграждение. Разбирането е, че реално учителите сега няма да получават допълнителното трудово възнаграждение на три отделни части, а ще го взимат към заплатата, разликата била само в натрупването. В този смисъл това били старите пари, които влизат в средната брутна работна заплата на учителя, според Томов.

Посочените 650 лева за заплата на учителите от средата на следващата година в проекто-споразумението, предложено от Министерски съвет, реално означават, че заплатите на учителите ще се повишат със 100 лева. От друга страна, директорите ще имат цялата власт да определят кой колко ще получава. Това пък каза за Дарик радио Николай Николов – говорител на Единния национален стачен комитет. 

Пари има, но те не могат да бъдат дадени в размера и по начина, по който се искат, оповести пред НТВ Йордан Цонев, зам.-председател на парламентарната комисия по финанси. ДПС депутатът обясни, че макроикономическата стабилност не е абстрактно понятие и доходите трябва да се увеличават според растежа на брутния вътрешен продукт, коригирани с размера на инфлацията. По думите му увеличаването на заплатите на учителите носи сериозен инфлационен риск. Бюджетът за следващата година бил готов и всеки момент щял да се гласува от Министерски съвет. Цонев твърди, че  заложените 4.6% за образование са опитмални, но по-голямото финансиране на сферата трябва да дойде от частния сектор, от оптимизация и от реформи.