Платена пропаганда: Медийни руски мекерета у нас плашат със супер самолет, който Русия дори не може да произведе

Решихме да проверим очакванията за прелом в бойните действия,2 благодарение на това „въздушно страшилище“, както се изразяват българските медийни слуги на Кремъл. За да бъде информацията ни обективна, потърсихме публикации в медии като руските „Военное обозрение“, „Известия“, ТАСС, както и sae.org, thescipub.com, Military Aviation Principles и aiaa.org.

Ето какви се оказаха реалностите.

От 2014 г., когато започнаха да се въвеждат санкции срещу Русия, ясно се наблюдава постоянен срив на производството на изтребители в Руската федерация. В същото време беше регистриран спад в качеството и надеждността на произвежданите самолети. Признават го дори руски учени, конструктори и ръководители на самолетното производство. Имайки предвид съвременните тенденции, има сериозни съмнения, че Русия въобще е в състояние да излезе от задънената улица, в която е изпаднала по отношение на авиацията.

Една от най-приоритетните програми за укрепване и модернизиране на руската армия беше авиационният сектор.

В началото на 2000-те години руските ВВС се нуждаеха от основно превъоръжаване на почти всички видове изтребители. А от 2010 г. попълването и обновяването на руските ВВС започна да се увеличава всяка година, достигайки пика на доставките през 2014 г., когато бяха доставени 101 единици със сравнително ново оборудване. Но след 2014 г. доставките започнаха да намаляват и качеството на продуктите се влоши застрашително. Нахлуването в Украйна през 2022 г. като цяло значително намали потенциала на руските системи за противовъздушна отбрана. От друга страна през юли първият заместник генерален директор на държавната корпорация Ростех Владимир Артяков съобщи, че производството на бойни самолети в Русия уж се е увеличило. Но не цитира конкретни данни. Той каза: „По някои позиции удвоихме броя на бойните самолети, които произвеждаме за Министерството на отбраната. Това са Су-30, Су-34, Су-35 — те са ефективни на предна линия“.В същото време реалните производствени показатели говорят нещо коренно различно.

Така, според информацията, достъпна в открити източници, през 2022 г. новите бойни самолети, доставени на ВВС на Русия, възлизат на 29 единици, а именно: 10 бомбардировача Су-34, седем изтребителя Су-35С, четири Су-30СМ2 (само четири!…), два Як-130 и 6 Су-57. В същото време от прехвалените МиГ-35С или МиГ-35УБ не е доставена нито една бройка. И докато 2022 г. не се оказа най-лошата година от десетилетието за придобиването на руски изтребители, спадът в запасите е очевиден, а перспективата за очакван ръст очевидно не съществува. Но и това не е основното. Владимир Артяков посочва, че са успели да постигнат ръст на производството благодарение на модернизацията. Това е абсурдно, защото няма как да се модернизира производството в ерата на тоталните санкции. Ако все пак някой вярва на думите на Артяков, то през 2024 г. руската авиация би трябвало да е получила до този момент поне 58 модела самолети. Тъжната реалност е, че за последните 10 години за армията са доставени едва 101 самолета…Това е реалността, отваряща очите, дори и според стандартите, установени в Москва през последната година.

В запис на разговор от 11 януари президентът Владимир Путин се обърна много остро към вицепремиера и министър на търговията и промишлеността Денис Мантуров за бавните темпове на производство на ключово отбранително оборудване. В записа на конферентния разговор, публикуван от управляваната от правителството информационна служба РИА Новости, Путин е „унизил“ Мантуров, след като последният се опитал да отговори на обвинението на президента, че отбранителните предприятия все още не са осигурили производство на нови изтребители. "Питам, кога това ще бъде решено?“ – бе ядосан Путин. След това той заповяда договорите за оборудване, особено за изтребители, да бъдат подписани „не по-късно“ от един месец – и докато „или в противен случай“… Путин не се доизказа, но присъстващите разбраха, какво означава това. Този начин на публично бичуване е почти уникален в кариерата на Мантуров. Години наред той беше представян като „златното дете“ на правителствения любимец в отбранителната промишленост. Той е повишаван от една позиция на друга повече от две десетилетия и до голяма степен е избегнал каквито и да било сътресения. Той също е свързан с главния изпълнителен директор на Ростек Сергей Чемезов, един от най-близките и най-старите сътрудници от тесния кръг на Путин. Но след това наказание в най-гледаното време, някои медии открито написаха: „трябва да се запитате дали Мантуров ще бъде следващият от приближените на Путин, за когото ще научим, че мистериозно е паднал от прозорец“. Каза го московски военен анализатор  пред Breaking.Нахлуването в Украйна на 24 февруари 2022 г. провокира „бързи и тежки“ ответни санкции срещу Русия. Руската отбранителна промишленост беше целеви сектор за санкции. През последната година морските и сухопътните области на руската военна машина бяха значително отслабени от санкциите. В Русия има дебат за това как военноморското корабостроене може да се възстанови под санкциите. Уралвагонзавод (УВЗ), основната руска компания за производство на танкове, едва сега започва да произвежда резервни танкове Т-90М (и използва труд на затворници), която застрашава качеството.

За разлика от това, аерокосмическият сектор оцелява по-добре.

Поне така твърди Кремъл. Да видим какво става с новите бойни самолети, доставени на руските ВВС през 2022 г., и след това. През март 2021 г. финансови затруднения наложиха сливането на РСК МиГ и Сухой под шапката на Обединената авиопроизводствена корпорация (UAC). UAC включва също Туполев, Илюшин и Irkut Corporation. Многобройните наследени дизайнерски бюра (КБ) бяха обединени в един център, базиран в Москва, но инженерните функции оцеляха предимно без значително преструктуриране. В сравнително обективен репортаж Gazeta.ru написа: „Сливането на МиГ със Сухой означава, че Русия вече не може да си позволи две пълноценни паралелни конструкторски бюра в областта на изтребителната авиация.“ Бъдещето на Сухой изглежда по-сигурно, но има съмнения за дългосрочното оцеляване на МиГ. ПАК ДП и МиГ-41 умират. През миналата година въобще не са доставени МиГ-ове за армията. През 2021 г. са били доставени само два варианта на МиГ-35 (този самолет е ребрандирана модернизация на МиГ-29). Последното обемно производство на изтребител МиГ е през 2009 г. (28 екземпляра МиГ-29СМТ). Цялото руско производство на бойни самолети сега е съсредоточено в Новосибирския авиационен завод (НАЗ), Авиационния завод в Комсомолск на Амур (КнААЗ) и Иркутския авиационен завод (ИАП).През 2022 г UAC е доставил само 27 новопостроени бойни самолета: четири Су-30СМ2, десет Су-34М, седем Су-35С и шест Су-57. За сравнение, Lockheed Martin достави около 170 изтребителя F-35 през 2022 г. и планира да увеличи този темп на производство. През последните няколко години Eurofighter са произвели 400 бойни машини.

До момента най-високата точка на руското самолетостроене остава 2014 г. със 101 доставки на нови машини. Оттогава производството е намаляло значително, застрашавайки като цяло боеспособността на руската армия във въздуха. Дори и без санкции руската военна промишленост не може да преодолее тежките проблеми с кадрите, резервните части и конструкторските нововъведения.

Истината е, че производството далеч не компенсира загубите на фронта. Според базата данни на Oryx са загубени 11 Су-Су30СМ; 17 Су-34; и един Су-35С. Няма загубени Су-57, но ВВС не ги ползва, за да не ги загуби. Трябва също така да се разбере, че от края на втория месец на войната руските бойни самолети спряха да пресичат украинската граница поради процента на загуби. На източния фронт руските тактически бомбардировачи навлизат и излизат над Донбас и прекарват минимално време над територията, контролирана от Украйна. На западния фронт посоките на полета бяха над десните задни анклави на Черно море и Днепър, покривани от руските сили. Въпреки това Херсон се оказа гробище за Су-25 (и ударния хеликоптер Ка-52 Алигатор). Какво ще кажете за ветераните Су-25 и Су-24? Тези самолети вече не се произвеждат и изглежда се използват като камикадзета (по признание на пилоти от ЧВК „Вагнер“). Загубени са най-малко 31 Су-25 и 14 Су-24. Първият е най-често съобщаваният свален самолет от украинската ПВО.

По-широката картина остава непроменена: руските ВВС не успяха да постигнат превъзходство във въздуха и нямат компетентността и прецизните бомби на западните военновъздушни сили.

Скоростта на излитане е напълно недостатъчна. Още през 1999 г. силите на НАТО са извършвали по 500 ежедневни полета. В сравнение руските ВВС в момента разчитат едва на 20-30 бойни полета.През 2023 г UAC е в още по-затруднено положение.

Въпреки увеличения бюджет за армията доставки на нови самолети почти няма да има. Договори за доставка на малки партиди Су-35С и Су-30СМ през 2023 г. има, но не е ясно, как ще бъдат изпълнени. Другото е износът.

В дългосрочен план UAC не може да оцелее без износ. Санкциите оказаха значително влияние върху руския военен комплект. Традиционните клиенти (Индия, Алжир, Венецуела) засега остават, но други страни (Египет) обърнаха гръб на Русия (над 20 Су-35С, първоначално предназначени за Египет, стоят на склад в КнААЗ, което предизвиква спекулации, че може да се озоват в Иран). В същото време съдбата на МиГ виси на косъм. Кремъл едва ли ще се откаже от легендарните самолети, но положението с тяхното производство е трагично.По последна информация Иркутският самолетен завод от UAC прави всичко възможно да произведе нови машини. Готови са няколко за тестване. Броят се пази в тайна. Новите самолети са предназначени за морската авиация на ВМС.

Те ще бъдат изпратени в един от щурмовите авиационни полкове, оборудван с  фронтови бомбардировачи Су-24М. Министерството на отбраната съобщи, че прехвърлянето на полка на новия Су-30СМ2 ще увеличи бойния му потенциал един път и половина. Кога ще се случи това обаче въобще не е ясно. Дори да се стигне до завършване на построяването на два до четири самолета, те първо ще трялва да преминат сериозни изпитания, преди да бъдат одобрени за фронта. 

Фрог нюз