Той бе основател и ръководител на Фонда за ефективна политика, който разработи президентската кампания на Владимир Путин през 2000 г. С група "политтехнолози" пристигна в Киев, за да осигури победа на президентската кампания на проруския кандидат Виктор Янукович на изборите през 2004 г. в Украйна. Обвиняват го, че е свързан с отравянето на проевропейския президент Виктор Юшченко (за което няма категорични доказателства) и за автор на т.нар. темники - списъци с инструкции и имена до медиите как точно трябва да отразяват събитията през 2003-2004 г. (за което той сам си призна по-късно).

До 2011 г. той сътрудничи на администрацията на президента в Кремъл. Но когато Путин започна през 2011-2012 г. репресии срещу опозицията и медиите, той премина в политическа опозиция на Кремъл.

През годините Павловски е бил главен редактор и издател на "Русский журнал", водещ на програмата "Реальная политика" по НТВ (това е една от най-популярните телевизионни мрежи, преди Кремъл да я овладее) и директор на "Руский институт".

"Животът на Павловски е кратък учебник по съвременната политическа история на Русия и пътеводител към нейните многобройни парадокси", написа през 2018 г. Таисия Бекбулатова, специален кореспондент на изданието "Медуза", в обширен негов портрет, съставен от разговори със самия Павловски, неговите колеги и врагове.