Почитаме паметта на Св. Евтимий - патриарх Търновски

Св. Евтимий, патриарх Търновски, е роден около 1327 г. в знатен род от старата българска столица Велико Търново. Съвсем млад той се присъединява към монашеското братство на Килифаревския манастир, ръководен от Теодосий Търновски.

По онова време манастирът е известен книжовен център с голямо значение за Средновековна България и за другите славянски народи. В него заедно с Евтимий се учат видни богослови, литератори и историци, пише БТА.

После младият Евтимий дълго време учи във Византия, но разочарован се завръща в родината си и се усамотява в пещера, недалеч от Велико Търново. Там построява църквата "Св. Троица". Около нея се събират негови ученици и създават манастир.

В него Евтимий се заема с отговорната задача за подобряване на българския правопис въз основа на езика на Първоучителите - Светите братя Кирил и Методий.

Той извършва езикова реформа, като изгражда и установява литературен език, съзнателно отдалечен от говоримата реч, чрез който "изкуството да се плетат думи" достига съвършенство.

При падането на Велико Търново под робство през 1393 г. патриарх Евтимий остава като последен бранител на българската православна вяра и държава. Заради смелостта си е осъден на смърт, но става чудо и когато турският палач вдига ръка да го посече, ръката му се вцепенява, а мечът пада на земята. Последният български патриарх е заточен и умира около 1402 година.

Св. патриарх Евтимий Търновски е канонизиран от Българската православна църква през 15-и век и оттогава е включен в нейния празничен календар, а на 20 януари паметта му се почита и от другите православни църкви. У нас особено тържествено празникът се чества в манастира "Св. Троица" край Велико Търново, където светецът е работил със своите сподвижници.

Патриарх Евтимий Търновски се счита и за един от най-изтъкнатите средновековни български преводачи. 

След избирането му за патриарх през 1375 г. Евтимий продължава да развива книжовна дейност. Превежда литургии, съчинява жития на български светци, пази ревниво православното наследство от еретични посегателства, полага грижи за бедни и страдащи.

Той прави и реформа на българските богослужебни книги, за да станат те по-разбираеми и да достигат до съзнанието и ума на вярващите.