Политически натиск и непрозрачно финансиране: Така битува журналистиката в България

Поредният критичен доклад за медийната свобода в България идва от Civil Liberties Union For Europe.

Според него политическият и икономическият натиск продължават да са основни заплахи за медийната свобода и плурализма в България.  Финансовата независимост на медиите е предпоставка за професионален, висококачествен, безпристрастна журналистика. Въпреки това обаче у нас непрозрачното публично финансиране на медиите и неправомерният контрол върху него чрез субсидии буди сериозни притеснения.

У нас например правителството може се намесва в назначаването на членове на Съвет за електронни медии (СЕМ). Три от петима членове се назначават от парламента и двама от президента. Като резултат, членовете на СЕМ обикновено се избират заради лоялността си към мнозинството в парламента или за лоялността си към държавния глава, а не заради своята експертиза и опит, пише в доклада.

В страната намалява и общественото доверие към традиционните медии. Това отчасти е свързано с настроенията срещу пресата, предизвикани от отразяването на пандемията. 

Причина обаче е и дезинформацията и клеветническите кампании. В България ниската медийна грамотност (най-ниската в ЕС според Индекса за медийна грамотност за 2021 г. на Института "Отворено общество") и по-големият фокус върху социалните медии, изострено от широкото разпространение на неточна информация около COVID-19, са допринесли за намаляване на доверието в традиционните медии. Това прави хората по-уязвими на пропаганда.

В много държави, включително и в България, журналистите не могат да осъществяват работата си спокойно и в безопасност. Правозащитни организации са регистрирали няколко случая на агресия спрямо представители на медиите у нас от страна на полицията. 

Има нарастваща загриженост относно честотата и въздействието на стратегическите съдебни дела срещу журналисти - така наречените SLAPP, които се завеждат срещу представителите на медиите у нас.