23|
5272
|20.06.2011
НОВИНИ
Посланици с досиета разиграват министър
Трима от т. нар. посланици ченгета, върнати в София от външния министър Николай Младенов, показно и без предупреждение се озовали в столиците, където са акредитирани. По официална информация от МВнР това са Георги Димитров в Белград, Бранимир Радев в Тбилиси и Георги Пейчинов в Пекин.
Те са от групата, прибрана в България в началото на май т.г. със заповед на министъра, който смята да върне всички трийсетина посланици с досиета от ДС до края на годината. Със или без президентски указ за отзоваване, пише в. Труд.
В тази вълна влизат още Андрей Трънски (Сараево), Андрей Караславов (Атина), Валентин Радомирски (Букурещ), Иво Петров (Берлин), Раковски Лашев (Скопие) и др. По неофициална информация Димитров и Пейчинов, след като са били в Белград и в Пекин, сега отново са в София. Има и четвърти посланик, привикан в София от министъра и оказал се отново по местоназначение - Райко Райчев, постоянен представител на България в ООН в Ню Йорк. Той обаче е поискал разрешение по каналния ред и се е отправил обратно към Голямата ябълка по неотложни служебни причини, одобрени от Младенов, уточни МВнР.
Дупки в правилата
Външният министър може да привика в “служебна командировка” всеки посланик, както и всеки друг дипломат от мястото на мандата му. Няма законово установен срок за продължителността на това “служебно пътуване”. Това обаче не освобождава посланика от длъжността му - нещо, което може да направи единствено президентът с указ. По тази причина част от привиканите в София посланици с досиета могат да сноват между България и държавите, където са акредитирани. Те са длъжни обаче да уведомяват работодателя си - външния министър. Липсата на тримата била открита, когато новият постоянен секретар на МВнР Ради Найденов привикал върнатите “ченгета”, за да им раздаде задачи за работа. По това време Димитров бил в Белград, а разпореждането на Найденов постановявало да се явят при него след час и половина. Преди това близо месец върнатите в “служебно пътуване” не били викани на разговор нито при министъра, нито при друг висш дипломат в министерството.
“Труд” научи, че Георги Димитров може да оспорва заповедта за служебна командировка, защото конкретното съдържание на документа не отговаряло на закона за администрацията. Така играта на нерви между някои от “ченгетата” и Младенов придоби административен характер - министърът пък подготвя наказания “порицание” за отлъчилите се без негово знание. (Труд)
В тази вълна влизат още Андрей Трънски (Сараево), Андрей Караславов (Атина), Валентин Радомирски (Букурещ), Иво Петров (Берлин), Раковски Лашев (Скопие) и др. По неофициална информация Димитров и Пейчинов, след като са били в Белград и в Пекин, сега отново са в София. Има и четвърти посланик, привикан в София от министъра и оказал се отново по местоназначение - Райко Райчев, постоянен представител на България в ООН в Ню Йорк. Той обаче е поискал разрешение по каналния ред и се е отправил обратно към Голямата ябълка по неотложни служебни причини, одобрени от Младенов, уточни МВнР.
Дупки в правилата
Външният министър може да привика в “служебна командировка” всеки посланик, както и всеки друг дипломат от мястото на мандата му. Няма законово установен срок за продължителността на това “служебно пътуване”. Това обаче не освобождава посланика от длъжността му - нещо, което може да направи единствено президентът с указ. По тази причина част от привиканите в София посланици с досиета могат да сноват между България и държавите, където са акредитирани. Те са длъжни обаче да уведомяват работодателя си - външния министър. Липсата на тримата била открита, когато новият постоянен секретар на МВнР Ради Найденов привикал върнатите “ченгета”, за да им раздаде задачи за работа. По това време Димитров бил в Белград, а разпореждането на Найденов постановявало да се явят при него след час и половина. Преди това близо месец върнатите в “служебно пътуване” не били викани на разговор нито при министъра, нито при друг висш дипломат в министерството.
“Труд” научи, че Георги Димитров може да оспорва заповедта за служебна командировка, защото конкретното съдържание на документа не отговаряло на закона за администрацията. Така играта на нерви между някои от “ченгетата” и Младенов придоби административен характер - министърът пък подготвя наказания “порицание” за отлъчилите се без негово знание. (Труд)
Моля, подкрепете ни.
Реклама / Ads
КОМЕНТАРИ
Реклама / Ads