Прекланяме се пред загиналите Баташки мъченици

През пролетта на 2011 г. Баташките мъченици са канонизирани за светци от Българската православна църква.

В българската памет клането в Батак е една от тежките и чувствителни страници. Няма българин, който да не затаи дъх пред Вазовите стихове:

"От Батак съм, чичо. Знаеш ли Батак?

Хе, там зад горите... много е далече,

нямам татко, майка: ази съм сирак,"

В синодалното послание по повод тяхната канонизация българските свещеници пишат: „Истина е, че ужасите и поруганията, които Баташките и Новоселските мъченици са били принудени да претърпят, за да завършат живота си като християни, могат да се сравнят единствено със зверствата, вършени в последния етап от гоненията срещу Църквата в Римската империя.

За нито един от мъчениците на Църквата смъртта не е била единственият изход. Всеки от тях е можел лесно да спаси живота си и земното си добруване. Така е било и в римско време, така е било и в столетията на Османската империя – винаги и навсякъде. Изисквало се е едно единствено нещо – отричане от Христос и от принадлежността към Неговата Църква. Тъкмо това обаче се оказва най-скъпото за всеки Христов мъченик, за което той е готов, ако и когато се наложи, да заплати дори с живота си."

В Баташкото клане са избити на по-голямата част от българското християнско население в селото при потушаването на Априлското въстание. Клането е извършено от османски башибозук от съседните помашки села под прякото командване на Ахмед ага Барутанлията. След клането той е осъден и изпратен на заточение в Диарбекир, но по-късно е помилван от султан Абдул Хамид II. Според различни оценки, между 1400 и 5000 души от селото са избити.

Местата и ужасът на клането са описани в репортажите на Джанюариъс Алойшиъс Макгахан и чрез него събитията достигат до вестниците „Дейли Нюз“ и Ню Йорк Хералд, а с това предизвиква реакциите на Европа и Русия за случващите се зверства в България.

Иван Вазов казва: "Без Батак нямаше да има свободна България".