11|
4733
|24.01.2015
НОВИНИ
По проектозакон децата започват училище на 5 годинки
Предложеният проектозакон предвижда децата да започват училище на 5-годишна възраст и да се преминава към целодневна форма на обучение. Това би облекчило родителите, смята образователният министър Тодор Танев, но за момента има проблеми с материалната база, финансирането, както и броя на възпитатели и учители.
Системата в българското образование е елитарна и предоставя повече възможности за стимулиране на най-напредналите ученици и училища в България, заяви още той Танев пред Дарик.
Според него целта на предложената образователна реформа е всички ученици да получат равни възможности, независимо в кое училище или в кой регион на страната живеят.
Танев се позова на изследване на Световната банка на образованието в България, според което качеството на образованието в София поставя учениците в останалите региони в неревностойно положение спрямо връстниците им с столицата.
"Това трябва да се промени и всички региони да имат равни възможностии. Всички деца имат талант", каза Танев.
Друга цел на реформата е да промени възприятието на българските учители от страна на обществото.
"При 530 лева базова заплата на учителите - това се приема лошо от обществото и може да бъде окачествено само като срамно", каза Танев, но призна, че бюджетът е недостатъчен да се направи нещо съшествено. Според него предложените преомени в закона за училищно и предучилищно образование ще предостави повече възможности за стимулиране на работата и креативността на учителите.
Няма опасност от липса на учители в различните региони, според образователният министър, но се наблюдава демографска криза в средите на учителите. От близо 100 000 учители, които работят в страната, тези под 35 години са едва 6% по данни на министерството.
Мнистерството ще се стреми и към разнообразяване на методите за оценяване на учениците. "Всичко се измерва в тестове. Тестовете усредняват, което пречи на развитието на отделни ученици и учители, което прези да се адаптира учебният процес към нуждите на учениците."
Танев призова и за по-голямо участие на родители и бизнеса в учебния процес.
Според изследвания, учениците, завършили професионално образование, са намалели са с 40% през 2014 г., а 46 % от българите не работят това, което са завършили. "Унищожихме техникумите", коментира Танев, но уточни, че те не трябва да бъдат възстановявание по модела от преди десетилетия. Според него предлаганата система за дуално образование дава решение на проблема, но "няма култура на работа на българския бизнес с училищата", макар че има добри практики. Министърът предупреди, че не трябва да се прибързва с тази идея, тьй като няма достатъчно данни колко специалисти може да поеме българската индустрия.
На въпрос дали ще продължи държавното финансиране на частни училища, министърт отговори, че те трябват да бъдат "компенсирани" в известан степен, тьй като изпълняват и подпомагат действията на държавата.
Танев подкрепи идеята за няколко броя учебника по един и същи предмет. "Постепенно нараства броят на учителите, които подкрепят повече от един учебник. Това ще спомогне за разнообразието на методите при обучение. Нека да има конкуренция между две различни фолосифии и да се даде свообода на учителите как да преподават."
Министърът не коментира протестите във Варна срещу съдържанието на учебници по история, но добави, че в учебната система трябва да бъде застъпено формирането на патриотичен дух. "Това решенние зависи от Народното събрание", добави той.
Увеличението на броя на висши учебни заведения в страната съотвества със световната тендеция, според Танев. По последни данни в България има 53 университета.
"Има огромен брой студенти и те са неравномерно географски разположение в България. Проблем е качестовото на образованието", каза министърт и добави, че предимство за държавно финансиране ще имат изследователските университети.
Според него целта на предложената образователна реформа е всички ученици да получат равни възможности, независимо в кое училище или в кой регион на страната живеят.
Танев се позова на изследване на Световната банка на образованието в България, според което качеството на образованието в София поставя учениците в останалите региони в неревностойно положение спрямо връстниците им с столицата.
"Това трябва да се промени и всички региони да имат равни възможностии. Всички деца имат талант", каза Танев.
Друга цел на реформата е да промени възприятието на българските учители от страна на обществото.
"При 530 лева базова заплата на учителите - това се приема лошо от обществото и може да бъде окачествено само като срамно", каза Танев, но призна, че бюджетът е недостатъчен да се направи нещо съшествено. Според него предложените преомени в закона за училищно и предучилищно образование ще предостави повече възможности за стимулиране на работата и креативността на учителите.
Няма опасност от липса на учители в различните региони, според образователният министър, но се наблюдава демографска криза в средите на учителите. От близо 100 000 учители, които работят в страната, тези под 35 години са едва 6% по данни на министерството.
Мнистерството ще се стреми и към разнообразяване на методите за оценяване на учениците. "Всичко се измерва в тестове. Тестовете усредняват, което пречи на развитието на отделни ученици и учители, което прези да се адаптира учебният процес към нуждите на учениците."
Танев призова и за по-голямо участие на родители и бизнеса в учебния процес.
Според изследвания, учениците, завършили професионално образование, са намалели са с 40% през 2014 г., а 46 % от българите не работят това, което са завършили. "Унищожихме техникумите", коментира Танев, но уточни, че те не трябва да бъдат възстановявание по модела от преди десетилетия. Според него предлаганата система за дуално образование дава решение на проблема, но "няма култура на работа на българския бизнес с училищата", макар че има добри практики. Министърът предупреди, че не трябва да се прибързва с тази идея, тьй като няма достатъчно данни колко специалисти може да поеме българската индустрия.
На въпрос дали ще продължи държавното финансиране на частни училища, министърт отговори, че те трябват да бъдат "компенсирани" в известан степен, тьй като изпълняват и подпомагат действията на държавата.
Танев подкрепи идеята за няколко броя учебника по един и същи предмет. "Постепенно нараства броят на учителите, които подкрепят повече от един учебник. Това ще спомогне за разнообразието на методите при обучение. Нека да има конкуренция между две различни фолосифии и да се даде свообода на учителите как да преподават."
Министърът не коментира протестите във Варна срещу съдържанието на учебници по история, но добави, че в учебната система трябва да бъде застъпено формирането на патриотичен дух. "Това решенние зависи от Народното събрание", добави той.
Увеличението на броя на висши учебни заведения в страната съотвества със световната тендеция, според Танев. По последни данни в България има 53 университета.
"Има огромен брой студенти и те са неравномерно географски разположение в България. Проблем е качестовото на образованието", каза министърт и добави, че предимство за държавно финансиране ще имат изследователските университети.
Моля, подкрепете ни.
Реклама / Ads
КОМЕНТАРИ
Реклама / Ads