Проф. Димитър Иванов: Идва краят на това глухо и некомпетентно управление

Вървим категорично към предсрочни избори. България и гражданите й най-сетне се нуждаят от едно правителство, което да се вслуша в интересите на хората, да идентифицра националните приоритети и да управлява смело, мъдро и дългосрочно. Големият въпрос е, кой и как ще бъде способен да формира такова правителство, категоричен е професорът.

И от Лондон, и от София, и от Брюксел, „Aпартаментгейт“ е поредното ярко доказателство за мизерията на поведението на властта у нас, независимо от нейните цветове. Неприятен израз на нейното „мръсно бельо”. Фактът, че страната ни вече 30 години е на последно място по жизнен стандарт в Европа, а стандартът на живот на управляващите се е повишил в пъти – за какво друго може да говори, освен за една пълна отдаденост на Андрешковците в политиката, на това да си напълнят джоба. Както могат. И това не е нещо, което сега разбираме с изненада. Виждаше се, но едва сега се вдигна публичен шум, заявява той.

Смятам, че той ще се разрасне и ще доведе и до разкриването на престъпления свързани с управлението на икономиката ни, с продажбата на предприятия и банки, с укриването на пари в чужди сметки. Откраднатото от бедна България е в десетки пъти по-голямо отколкото апартаментите. И се надявам, със затягането на международните финансови регулации и борбата с прането на пари и финансовите престъпления, много от откраднатите от страната ни пари и свързаните с това личности да бъдат разкрити. Надявам се на твърд координиран подход в действията на финансовите контролни органи на ЕС и САЩ с оглед разкриването на изтичането на пари. Става дума за милиарди подозрително изтекли от България, посочва професорът.

Проф. Иванов коментира и алтернативата за спасение: Познавам в дълбочина гражданските структури у нас. За съжаление – те искат, но не знаят как. Така че, още ще трябва да чакаме за една добре организирана радикална алтернатива. Но нацията ни като цяло не може да чака. Нито момент повече. Не можем да гледаме как неравенството се задълбочава; как икономиката ни изостава и се демодернизира; не можем да гледаме как децата ни си заминават. Хората искат социална справедливост и икономически прогрес. Уморени и разгневени са да бъдат лъгани и манипулирани. Така че, моето очакване и надежда е в техният, може би, последен съдбовен протест, смята той.