Професор Пантев: Все не успявам да се оженя

 И така беше десетина години, тя ми беше студентка”, разкри професорът. “22 години малко нелепо е да кажеш – жена ми. По-добре щеше, ако бяхме подписали. Аз непрекъснато й предлагам, но тя все отклонява. Човешката душа трябва да си пази тайните. При нас обаче доминира най-вече любовта. Ние сме триумф на любовта”, каза историкът.

Професорът призна със смях, че разсеяността е негова типична черта и разказва как веднъж си забравил палтото след дружеска почерпка.

Андрей Пантев сподели, че пропуснал да бъде ревнив към дъщеря си. Не усетил как “женският татко” в него бил позакъснял със съветите си. Затова пък е готов да поговори с внучката си Галя, когато й дойде времето за “важните философски неща”. “Тя ме нарича “Андрейчо”. Но все бяга от целувките ми”, смее се щастливият дядо.

Професорът казва с мъдрост, че мимолетността на битието го е научила да бъде по-съзерцателен, по-обран, да си знае мярката. “Трябва да видиш един човек в драма, дори леко подпийнал – защото тогава неговите заучени рефлекси падат и той става такъв, какъвто е”, казва професорът.

За Андрей Пантев лулата (превърнала се в негов символ) е като риза – за случай, сезон, настроение. Той с гордост показва колекцията си от над 100 лули. Веднъж професорът си загубил една от любимите лули. “За мен това беше катастрофично нещастие”, признава той.

Накрая проф. Пантев завърши в типичен негов стил - с анекдот: “Истинският виц трябва да има лек оттенък на нещо неприлично. Ще ви разкажа един от най-характерните сюжети – за пиянияя преподавател и пияния студент", каза Пантев.

Пияният студент влиза на изпит и казва: “На кого да говоря – на вас или на вас?"
А пияният професор му отговаря: “Колко пъти съм ви казвал да не влизате по двама в стаята!”