Проклятието на огъня и силата на вярата: Историята на св. Антим Никомидийски

В този мрачен час изгрява фигурата на Антим. Роден и израснал в Никомидия, той носи със себе си хармония и смирение, но и безстрашна решителност. Общността го издига до епископ, а той поема паството си в най-бурното време. Преследван, той се укрива в село Семана, откъдето продължава да пише писма, пълни с утеха и надежда, дори до онези, които чакат мъченията в тъмниците.

Едно от тези писма става неговото предателство – достига до император Максимиан. Войници тръгват да търсят „християнския учител“. Срещат самия Антим. Той не се укрива, не отрича вярата си. Плаща с главата си, но оставя историята на човек, чиято сила не е в оръжие, а в словото и вярата.

Днес Православната църква го почита като свещеномъченик. А българите с имената Антим, Захари, Захария, Захарина, Зара и Елисавета празнуват своя ден – с напомняне, че вярата оцелява дори в най-жестокия огън.