Прокуратурата ще плати 20 000 лв., защото не е вкарала убиец в затвора 12 г.

Делото срещу прокуратурата по Закона за отговорността на държавата вече е окончателно решено, след като Върховният касационен съд отклони жалбата й срещу решението на Софийския градски съд. Като втора инстанция той дори записа в решението си, че обезщетението, за което претендират родителите, е минимално, като се има предвид 12-годишното забавяне на прокуратурата да изпълни законовото си задължение да приведе присъдата в изпълнение.

Въпреки че обезщетението е наистина минимално на фона на стотиците хиляди, които прокуратурата е осъдена да плати по други дела, тя атакува решението на градския съд пред върховния. Тъй като той гледа граждански дела само по изключение, държавното обвинение претендира, че има въпроси, които са ключови за прилагането на закона и развитието на правото. 

Прокуратурата иска върховният съд да изясни дали правото й на защита е погазено, след като от името на държавното обвинение пред долната инстанция не се е явил някой изрично упълномощен, а просто прокурор. Другите й въпроси са дали забавеното привеждане в изпълнение на осъдителна присъда може да бъде пряка и непосредствена причина за настъпване на разочарование и липса на усещане, че е реализирана ефективна защита, както и дали забавеното привеждане в изпълнение на осъдителна присъда се приравнява на липса на възмездие и дали целите на наказанието могат да бъдат постигнали в случаите на забавено привеждане в изпълнение на осъдителна присъда.

 
ВКС обяснява, че неин пълномощник по делото може да е адвокат или пък юрисконсулт или друг неин служител с юридическо образование, включително и прокурор.

Колкото до другите въпроси, съдът напомня практиката на Европейския съд по правата на човека, че ако извършителят само бъде осъден, но без реално да изтърпи наложеното му наказание, не е налице ефективно и реално осъществена от държавата защита на правото на живот. Това е необходимост, включително за да бъде затвърдено общественото доверие в институциите, които поддържат правовата държава, да не се създава съмнение за това, че държавата толерира противоправни действия и така да се осигури ефективно прилагане на законодателството, защитаващо правото на живот.

Предисторията

16-годишната присъда на полицая Н. И. влиза в сила на 15 май 2001 г. Прокуратурата 6 пъти отлага с максимално допустимите 6 месеца изпълнението на присъдата, за да може убиецът да лекува хроничното си психично заболяване. След това той изчезва в чужбина. Отлагането на изпълнението на наказанието е правено, без нито веднъж осъденият да бъде прегледан от назначен от прокурора съдебен психиатър. За обвинителите документацията от външна за затвора болница е била напълно достатъчна да протакат изпълнението на присъдата. От затворническата болница са проверявали Н.И. само по документи, без нито веднъж да го прегледат. Убиецът е заловен в Румъния и вкаран в затвора през март 2013 г. Той умира в килията 3 години по-късно от инфаркт.

От решението на  градския съд става ясно, че прокуратурата е действала неадекватно, непоследователни и дори абсурдно. Като например, когато между две от отлаганията на присъдата има период от 3 месеца, в които Н.И. е трябвало да бъде приведен в затвора. Един единствен път прокуратурата дава указания във връзка с издирването му. А първата инстанция критикува и мудните и проформа действия на прокуратурата, когато става ясно, че осъденият е изчезнал. Европейската заповед за арест например е издадена през март 2009 г. - повече от 4 години, след като се разбира, че убиецът се е укрил.