Провери грамотността си: Националната библиотека организира „Голямата диктовка“

Директорът на библиотеката доц. д-р Калина Иванова обясни пред БНР, че основната цел е да се насърчат езиковите умения на младото поколение. „Българският език е мостът между поколенията – от героите на Априлското въстание до хората на 2026 година. Диктовката няма състезателен характер, а е възможност да упражним граматиката си и да почетем историята, която ни обединява“, сподели тя.

Събитието ще се проведе на 8 май от 13:00 ч. в читални 4, 5 и 6 на библиотеката. Организаторите се надяват в инициативата да се включат символично поне 150 участници.

Записването става чрез онлайн форма на сайта на библиотеката.

Заявки се приемат на имейл: golyamatadiktovka@gmail.com (с посочени имена, клас и училище).

Крайният срок е 4 май 2026 г.

Освен диктовката, посетителите на библиотеката могат да разгледат и съвместната изложба с ДА „Архиви“ – „За свободата на един народ“.

Експозицията разказва за подготовката и хода на Априлското въстание, а на специално табло във фоайето всеки може да сподели своето лично послание за значението на този исторически момент.

Защо се страхуваме от диктовки?

На пръв поглед диктовката е просто училищно упражнение. Когато обаче Националната библиотека ни кани да седнем зад чиновете през 2026 г., тя докосва една дълбоко скрита струна – страхът от изпитване. Защо възрастни, успели хора се притесняват да хванат химикала пред белия лист?

Психологията на „грешната запетая“

Страхът от диктовки не е страх от езика, а от разголването. В ерата на автоматичните корекции (AutoCorrect) и изкуствения интелект, които тихо поправят грешките ни в телефоните, да останеш сам с мислите си и белия лист е акт на уязвимост. Правописът е огледало на нашето внимание към детайла, на дисциплината на ума ни и, в крайна сметка, на уважението ни към събеседника.

Когато пишем грамотно, ние казваме на другия: „Ти си достатъчно важен за мен, за да отделя време и да структурирам мисълта си правилно“. Обратното – хаотичното писане без препинателни знаци – често е знак за интелектуална леност.

В мрежите правописът се превърна в новия „социален филтър“. В безкрайните спорове под постовете, една пропусната запетая или грешно изписан пълен член често се използват като „крайното оръжие“ за дискредитиране на чуждото мнение. „Как да ти вярвам за политиката, след като не знаеш къде се пише „и“ и къде „й“?“, е реплика, която виждаме всеки ден.

Има и още нещо. Инициативата „Пазител на българския език“ ни напомня, че за дейците от Априлското въстание грамотността е била революционен акт. Да пишеш на своя език, да го кодифицираш и пазиш, е било равносилно на това да притежаваш свободата си. Днес не ни се налага да умираме за езика си, но може би е време да започнем да живеем с него малко по-отговорно.

Затова „Голямата диктовка“ на 8 май не е състезание за отличници. Тя е личен тест за това доколко уважаваме себе си и своята история. Защото, преди да поискаме да бъдем разбрани от света, трябва да се научим да пишем разбираемо на собствения си език.