Рецидивисти са 50% от пандизчиите у нас

Изследването заключва, че страната ни е на едно от първите места в Европа по брой осъдени на лишаване от свобода. Така, ако средното ниво на Стария континент е 109 лишени от свобода на 100 хил. човека, в България цифрата е 119.

За сметка на това условията в местата за лишаване от свобода не отговарят на европейските стандарти. Въпреки че в законодателството фигурира условие за осигуряване на минимум 4 кв. м. “жилищна площ” на затворник, това на практика не може да се случи. Данните показват също, че случаите на налагане на наказание пробация от 2004 г. расте, но то не води до намаляване на осъдените на лишаване от свобода.

Министърът на правосъдието Маргарита Попова заяви, че проблемите на пенитенциарната система се неглижират вече 50-60 години, а през последните 20 години на “имитация и съпротива за правене на съдебни реформи” не е направено “никак много”. Попова допълни, че реформата в затворите не може да бъде ангажимент само на едно министерство, а нея трябва да се включат здравното, социалното и образователното ведомство, за да се осигури бърза интеграция на бившите лишени от свобода в обществото. Необходима е обратна връзка и преценка на риска относно това кои са бившите обитатели на затворите, които в най-голяма степен има опасност да рецидивират.

“Пенитенциарната ни система не е хуманизирана”, обясни правосъдната министърка. До голяма степен това е резултат от измерването на реформата само в количеството законодателни промени, смята тя. Според нея е необходима промяна на нагласите, тъй като често обществото смятало, че който е нарушил закона трябва дълго да се изолира.

Остарялата материална база, лошите битови условия, пренаселеност, ниската трудова заетост, проблемите в осигуряването на медицинско обслужване и образование тормозят най-много лишените от свобода, а системата като цяло страда от недостиг на персонал и прекалена централизация. По данни за 2010 година от 13 затвора 8 нарушават нормите за минимална жилищна площ на един затворник. Най-отчайващо е положението в бургаския и пловдивския затвор, където пребивават двойно повече затворници от допустимото.

Огромен проблем остават наркотиците в затворите. Според изследването най-голям е броят на лишените от свобода, които употребяват какъвто и да е наркотик. Следват употребяващите канабис, хероин и кокаин. От ЦИД отчитат, че през последните години се наблюдава постоянно “люшкане” в наказателната политика на държавата по отношение на престъпленията, свързани с наркотици.

След 2000 г. осъдените за престъпления, свързани с наркотици се увеличават рязко, като през 2006 година делът им е най-много. Наблюдава се и непрекъснато разширяване на обхвата на репресията. Въпреки това съдебната практика показва, че огромен брой от делата за престъпления, свързани с наркотици завършват с условни присъди. Най-голям е делът на хората, осъдени на наказание лишава от свобода до 3 години (включително условно). Половината от всички осъдени за наркотици са мъже между 14 и 25 години, сочат данните. Тревожен е фактът, че България е на едно от последните места в Европа по дял на лишените от свобода, зависими от наркотични вещества, които получават опиоидна субституираща терапия.