Шофьорът на катастрофиралия автобус: Чувствам се виновен
„Днес се качвам от Сливен първи курс след почивка и ето… Просто не знам този удар как стана и как ме преобърна”, казва той пред НТ.
„Спомням си всичко. Просто си карах по магистралата, в дясна лента, поглеждам в огледалото и виждам, че тръгва да ме изпреварва, мисля, „Рено Меган”. Отправям си погледа напред и я чакам да мине. В този момент поглеждам назад, колата прави някакъв рязък завой и удря автобуса в средата. Като удари автобуса в средата, той се надигна. Дръпнах наляво, но автобусът е неуправляем, няма как на две гуми да тръгне на обратната страна”, разказва шофьорът.
„Той беше вече вдигнат, няма никакъв спирачен път, защото той беше вече на две гуми. Реакцията ми беше, че опитах да дам наляво, но автобусът вече беше вдигнат. Явно като дадохме още наляво, се преобърна автобуса”, твърди шофьорът.
„На права отсечка бяхме. Почнахме да блъскаме предното стъкло, за да вадим пътниците. Някои излязоха през люковете, през стъклата. Всички седалки са оборудвани с колани, но никой не ги слага. Ако си бяха сложили колани, пътниците щяха да си останат на седалките. Извадихме колкото можехме. Доста млади хора имаше. Повечето бяха за летището. Не искахме да преобърнем автобуса, защото имаше и затиснати хора. Вързахме автобуса с колани, дърпахме го, но нямахме шанс. В този момент мина кран, не спря, а можеше да ни помогне – просто да надигне, за да извадим хората. Значи има и безчувствени хора”, обяснява той.
„Търсех кой е шофьорът на другия автомобил. Момиче беше. Говорихме, тя беше в шок, както и аз. Плачеше и казваше „аз съм виновна, аз ви ударих”. Тръгнала да ме изпреварва, чула шум в предна лява гума и се обърнала да намали касетофона, за да чуе шума. В този момент се удря в автобуса. Това каза пред мен и още двама полицаи”, разказа шофьорът.
„Не съм се движил с повече от 95 километра. Каквото можах го направих. Чувствам се виновен, защото аз ги возех тези хора. Чувствам се виновен, защото не можах да ги спася”, каза той.
Моля, подкрепете ни.