Шведите отхвърлиха въвеждането на еврото на референдум през 2003 г., но при все по-силната интеграция на икономиката със страните от Европа, скорошно изследване стига до извода, че потенциалните ползи от единната валута вече надвишават рисковете.

„Мисля, че е очевидно, че трябва да разгледаме този въпрос и това е задача, с която ще се заема възможно най-скоро през следващия мандат“, заяви Свантесон по време на парламентарен дебат за членството в еврозоната.

Умерената партия е най-голямата формация в сегашното правителство на малцинствена коалиция.

Дебатът за присъединяването на Швеция към еврозоната беше подновен от поредица геополитически и икономически промени през последните години, сред които руската инвазия в Украйна и митническата политика на президента на САЩ Доналд Тръмп.

Независимата парична политика на страната често се разглежда като фактор, помогнал по време на кредитната криза през 2008–2009 г., последвалата дългова криза в еврозоната и пандемията от Covid-19. Изследователи посочват ползи за търговията и сигурността при по-дълбока интеграция на Швеция с еврозоната.

Свантесон каза, че дори комисията да препоръча приемане на еврото, реалното членство би било въпрос на много години. Най-сериозната пречка вероятно ще бъдат „Шведските демократи“ – най-голямата дясна партия, която подкрепя правителството на малцинството, но е категорично против въвеждането на еврото.

„Еврото е изключително рисков залог, при който на карта е поставено благосъстоянието на шведския народ“, каза по време на дебата икономическият говорител на „Шведските демократи“ Оскар Шьостед.

През 2003 г. 56% от шведите гласуваха против еврото, а 42% го подкрепиха. През май 2025г. 49,5% са били против, 32% – в подкрепа на единната валута, а 18,5% не са имали позиция, показва проучване на статистическата служба.