Спим повече от утре

В 4 часа през нощта в събота срещу неделя трябва да върнем часовниците си с един час назад, което означава, че ще спим с 60 минути повече. Целта на преминаването от лятно към зимно часово време, освен чисто икономическа полза (пести се осветление), има за цел да осигури на организма ни повече светлина и съответно да повиши активността ни.

Според много специалисти обаче смяната на времето има негативно влияние върху здравето ни, тъй като промяната разстройва вътрешния ни биологичен часовник. Установено е, че се нарушава възприятието на човека, свързано с редуването на тъмната и светлата част от денонощието в зависимост от годишния сезон.

Идеята за смяна на времето хрумва на Бенджамин Франклин. Той пише писмо до редактор на вестник „Парижки журнал" през 1784 г., в което предлага на парижани да стават и да си лягат по-рано. Уилям Уилет публикува „Пилеене на дневна светлина" през 1907, където обосновава обстойно тази идея. На практика идеята е приложена от германското правителство по време на Първата световна война в периода 30 април - 1 октомври 1916 г.

Великобритания е втората държава, която въвежда лятно часово време от 21 май до 1 октомври 1916. 119 държави местят стрелка на часовниците всяка пролет и есен. Има и страни, които не го правят - сред тях са Япония, Китай, Сингапур, Естония, Узбекистан, Таджикистан, Туркмения, Казахстан. България въвежда лятното часово време през 1979. След известни промени през годините, днес то започва в 3 часа в последната неделя на месец март и продължава до 4 часа в последната неделя на октомври, когато часовникът се връща с един час назад - или обратно на 3 часа.