US списание громи Ирина Бокова като "български комунист"
"Първото нещо, което трябва да знаете за Ирина Бокова е, че тя е оперативен служител на Българската комунистическа партия с дълбоки връзки с режим, извършвал масови убийства, и в миналото заробил родината ѝ. В действителност, шефът на ЮНЕСКО е от типа хора, известни като "бебета с червени памперси" - дете на семейство заклети комунисти." С тези думи американското списание "Ню Америкън" (The New American Magazine) разказва на читателите си за официалната българска кандидатура за генерален секретар на ООН.
Тази неправителствена структура е основана през 1958г. с декларативно антикомунистически цели. Определяна като "ултраконсервативна", "крайно дясна" и дори "екстремистка", тя се бори срещу правомощията на федералното правителство във Вашингтон, за разпускане на Федералния резерв на САЩ и за напускане на ООН. Позициите ѝ са толкова крайни, че през 2012г. тя не бе поканена на годишното събиране на една от най-големите структури, финансиращи кампании на Републиканската партия. Поради това John Birch Society (JBS) е смятана за маргинална дори за консерваторите.
Публикацията за Бокова се появява малко, след като влиятелният либерален "Ню Йорк таймс" я спомена сред обсъжданите имена за генерален секретар на ООН, редом с вицепрезидента на Европейската комисия Кристалина Георгиева.
"Ню Америкън" обаче акцентира изключително на произхода и политическата кариера на Бокова и критикува администрацията на президента Барак Обама, че я смята за фаворит. Фактите, които изданието изрежда с характерен стил, едва ли са известни на американската аудитория.
"Баща ѝ, освен че е бил комунистически политик и член на Политбюро на жестокия режим, управлявал "Народна република България", е бил още и главен редактор на офциалния пропаганден орган на компартията в."Работническо дело".
В статията, озаглавена "Българският комунист и шеф на ЮНЕСКО Ирина Бокова може да оглави ООН" авторът Алекс Нюман казва, че тя изглежда приемлива и за Вашингтон, и за Москва да застане начело на световна организация, която мнозина са описвали като "клуб на диктаторите". Той припомня, че тя е била в Москва за парада на 9 май и че номинирането ѝ от София е било посрещнато с протести от репресираните от комунизма в България.
Следват множество квалификации за Бокова, за БСП ("прекръстила се, за да се добере до средства от американските данокъплатци, но останала жестока партия, която още управлява и е доминирана от същите главорези от миналото") и ЮНЕСКО ("този развъдник на комунисти, престъпници, диктатори, ислямисти, масови убийци и антиамерикански радикали").
В заключение авторът призовава ООН и Бокова да бъдат изобличени и спрени "в името на свободата, просперитета, и разума", както и на американците и жертвите на комунизма по света.