64|
20402
|11.09.2015
НОВИНИ
Стефан Цанев: Ислямът превзема Европа като Атила
Европа е в капан. Връщаме се във времената на Атила. Само че превземат без оръжие Европа. Това не е шега. Като имате предвид, че действително нахлуват хора от друга религия, ислямизирането на Европа е просто… неизбежно. Това е доста опасен въпрос.Това каза поетът Стефан Цанев пред bTV, коментирайки проблема с бежанците.
„Спомнете си какво беше християнството през 13-14 век в своята агресия по време на Кръстоносните походи. В момента това се повтаря с исляма“, смята Стефан Цанев.
„Явлението, което ние все още не коментираме достатъчно сериозно, е великото преселение на народите, което върви в момента – тези бежанци и покрай тях и уж бежанци, а всъщност хора, които търсят друг начин на живот. Европа след 10 години няма да бъде същата. Това нахлуване в Европа е и религиозно покрай другото. И то не може да бъде спряно ни от граници, ни от полиция, ни от армии“, смята Стефан Цанев.
„Те защо не идват да се спасяват в България? А бягат към удобство, към богатия център на Европа? Те не молят за милост да бъдат нахранени, а претендират, вдигат скандали. Идват със самочувствието, че имат право да се ползват с благините на Европа, без да са ги произвеждали. Това не са гастарбайтери, които идват да работят – те претендират да им се даде това, което нямат право.“, разсъждава поетът.
„Ислямът е в силата си в своето Средновековие – продължава Стефан Цанев. – Спомнете си какво беше християнството през 13-14 век в своята агресия по време на Кръстоносните походи. В момента това се повтаря с исляма. И християнството именно сега да бъде разцепено на католици, протестанти… Не знам дали знаете, но тези 1 милиард католици за нашата църква са еретици, да не говорим за другите разклонения на християнството. В тази ситуация би трябвало християнството да се обедини, да прескочи всички тези доводи, които са чисто канонични и отдавна забравени.“, категоричен е Стефан Цанев.
Стефан Цанев коментира и обстановката в България. Нищо в гена ни не е сгрешено, сгреши се нещо в психологията на този народ – след 1923-5 година, когато започва братоубийството. Това се повтаря и през 1944-5 година, и да не забравим тези 45 години, когато хората живееха прилично, но нямаха свобода. Това примирение е ужасно, народът е смачкан и той дори не знае какво да прави, ако има 15 пъти повече пари, които получават хората в една Дания, сподели поетът.
Големият българин изрази своята голяма загриженост за това, че днес българите са напълно разочаровани, а в същото време не вижда сили, които да променят статуквото.Тази аморфност, апатия и безразличие на хората у нас са родени от отчаянието на този народ, с който може днес да правиш всичко. Власт и морал нямат съвпадение. Не може 7% да притежават толкова, колкото целия български народ. Как се случи това преразпределение на тази собственост и богатства отидоха в ръцете на 7%.? Не може един народ да вярва на държавник или архиерей, който живее различно от народа. Първо – Христос не е разпнат на златен кръст, за да се кичите със златни кръстове, казват богомилите. Не зная защо нашите архиереи се обличат като византийски деспоти. В последната пиеса, която пише – „Заговор срещу Калигула“ – пряко обвинявам народа, че той сам избира хората, които да го потискат, сам избира своите диктатори, който да го мачка и унижава. Много бих искал обаче да стане нещо в България, но не виждам сили, които да променят статуквото. Въпреки това вярвам, че хората на изкуството могат да повдигнат духа на народа, няма начин да не се роди този живец на съпротива – аз не съм овца, да кажа „не“, пък „разпънете ме утре“, споделя творецът.
Драматургът коментира и своята пиеса „Процесът срещу богомилите“ която е писал през 1968 година, след Пражката пролет и спряна тогава. Темата за богомилите, които се обявяват срещу насилствената вяра беше пряко асоциирана с тези събития и това беше толкова явно, че нямаше как да не я спрат. След това ми бяха спрени и стиховете. Тогава бях млад, но не влязох в затвора. Забраната за мен тогава обаче беше въпрос на чест. Пишейки за еретиците аз станах еретик – това беше начин на съпротива. Колкото и външно да си подчинен, вътрешно можеш да бъдеш емигрант, еретик, да се противопоставяш на това насилие. Затова се чувствам като еретик, като човек, който устроява своите виждания. Не позволявай никакво насилие над себе си, …дори това да е от обич…това е в основата на богомилството. Те не са убивали с оръжие, а със слово и идеи, разказа още Стефан Цанев.
„Явлението, което ние все още не коментираме достатъчно сериозно, е великото преселение на народите, което върви в момента – тези бежанци и покрай тях и уж бежанци, а всъщност хора, които търсят друг начин на живот. Европа след 10 години няма да бъде същата. Това нахлуване в Европа е и религиозно покрай другото. И то не може да бъде спряно ни от граници, ни от полиция, ни от армии“, смята Стефан Цанев.
„Те защо не идват да се спасяват в България? А бягат към удобство, към богатия център на Европа? Те не молят за милост да бъдат нахранени, а претендират, вдигат скандали. Идват със самочувствието, че имат право да се ползват с благините на Европа, без да са ги произвеждали. Това не са гастарбайтери, които идват да работят – те претендират да им се даде това, което нямат право.“, разсъждава поетът.
„Ислямът е в силата си в своето Средновековие – продължава Стефан Цанев. – Спомнете си какво беше християнството през 13-14 век в своята агресия по време на Кръстоносните походи. В момента това се повтаря с исляма. И християнството именно сега да бъде разцепено на католици, протестанти… Не знам дали знаете, но тези 1 милиард католици за нашата църква са еретици, да не говорим за другите разклонения на християнството. В тази ситуация би трябвало християнството да се обедини, да прескочи всички тези доводи, които са чисто канонични и отдавна забравени.“, категоричен е Стефан Цанев.
Стефан Цанев коментира и обстановката в България. Нищо в гена ни не е сгрешено, сгреши се нещо в психологията на този народ – след 1923-5 година, когато започва братоубийството. Това се повтаря и през 1944-5 година, и да не забравим тези 45 години, когато хората живееха прилично, но нямаха свобода. Това примирение е ужасно, народът е смачкан и той дори не знае какво да прави, ако има 15 пъти повече пари, които получават хората в една Дания, сподели поетът.
Големият българин изрази своята голяма загриженост за това, че днес българите са напълно разочаровани, а в същото време не вижда сили, които да променят статуквото.Тази аморфност, апатия и безразличие на хората у нас са родени от отчаянието на този народ, с който може днес да правиш всичко. Власт и морал нямат съвпадение. Не може 7% да притежават толкова, колкото целия български народ. Как се случи това преразпределение на тази собственост и богатства отидоха в ръцете на 7%.? Не може един народ да вярва на държавник или архиерей, който живее различно от народа. Първо – Христос не е разпнат на златен кръст, за да се кичите със златни кръстове, казват богомилите. Не зная защо нашите архиереи се обличат като византийски деспоти. В последната пиеса, която пише – „Заговор срещу Калигула“ – пряко обвинявам народа, че той сам избира хората, които да го потискат, сам избира своите диктатори, който да го мачка и унижава. Много бих искал обаче да стане нещо в България, но не виждам сили, които да променят статуквото. Въпреки това вярвам, че хората на изкуството могат да повдигнат духа на народа, няма начин да не се роди този живец на съпротива – аз не съм овца, да кажа „не“, пък „разпънете ме утре“, споделя творецът.
Драматургът коментира и своята пиеса „Процесът срещу богомилите“ която е писал през 1968 година, след Пражката пролет и спряна тогава. Темата за богомилите, които се обявяват срещу насилствената вяра беше пряко асоциирана с тези събития и това беше толкова явно, че нямаше как да не я спрат. След това ми бяха спрени и стиховете. Тогава бях млад, но не влязох в затвора. Забраната за мен тогава обаче беше въпрос на чест. Пишейки за еретиците аз станах еретик – това беше начин на съпротива. Колкото и външно да си подчинен, вътрешно можеш да бъдеш емигрант, еретик, да се противопоставяш на това насилие. Затова се чувствам като еретик, като човек, който устроява своите виждания. Не позволявай никакво насилие над себе си, …дори това да е от обич…това е в основата на богомилството. Те не са убивали с оръжие, а със слово и идеи, разказа още Стефан Цанев.
Моля, подкрепете ни.
Реклама / Ads
КОМЕНТАРИ
Реклама / Ads
